На днешния ден е роден един от най-открояващите се лирически поети – Шели
Пърси Биш Шели (4 август 1792 – 8 юли 1822 г.) е един от най-изтъкнатите представители на романтизма в европейската литература и е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. За сравнително краткия си живот оставя значими произведения, сред които поемите „Адонаис“, „Маската на анархията“ и “Освободеният Прометей“.
Като творчески закон днес звучат думите му: „Поезията е паметник, в който са запечатани най-добрите и най-щастливите мигове на най-добрите и най-щастливите умове“.
Ексцентричният живот на Шели и безкомпромисният му идеализъм го превръщат в широко известна и силно очерняна личност още докато е жив. По-късно той става идол за следващите две или три поколения британски поети. Втората му съпруга е известната писателка Мери Шели, автор на Франкенщайн.
НА НОЩТА
Ела, обгърни тез небесни простори,
дух на нощта!
Излез, напусни пещерата зловеща,
где скучният ден те беше затворил.
В нея ти сънища странни посреща:
със тях и желана, и страшна си ти.
Ела, долети!
Обвий си снагата във мантия сива,
обляна в звезди.
Деня ослепи със своите коси;
срази го с целувка, която опива …
Над земя и вода се за миг понеси
и на всички, навсякъде с жезъла свой
дарявай покой.
Щом заран разбуден аз зърна зората,
за тебе копнея!
Когато лъчите росата стопят
и пладне щом легне върху дървесата,
когато безсилен заспива денят
като гостенин, който при чужди се грее —
за тебе копнея!
Сестра ти — Смъртта, се надвеси над мен
„Зовеш ли ме вече?“
Сънят, твойто мило дете, долетя;
замоли ме плахо със взор замъглен:
„Пусни ме при тебе да се приютя!
Не ме ли желаеш?“ Отвърнах с тъга:
Не бива сега.
Ще дойде Смъртта, но — след твоя чар
Тъй малко остана!
Ще дойде Сънят, но ти ще си вече умряла
Не искам от тях аз скъпия дар,
единствена ти би ми го дала,
о Нощ! Приближи се с луди крила!
Ела! Ела!
1821
АДОНАИС (откъс)
38
Но стига плач! Защо така тъжим?
Лети певецът в нови небеса!
Над виещи чакали невредим
живее с мъртвите, що живи са!
Прахът ще стане прах, но пак духът
ще се завърне в извора любим
— във Вечността, пламтящ и свиден кът,
докато всички тук във мръсен дим,
в огнището на срам и мъка ще горим!
39
Той жив е! Той не спи под тоя свод!
Той само буден е след дълъг сън!
А ние гоним призрака-Живот
и в унес луд се хвърляме навън
срещу незнаен и невидим враг.
Нас всеки ден, нас всеки час руши,
ний труп сме във огромен саркофаг;
злокобен страх сърцата ни души
и червеи оглозгват нашите души! …
40
Отлитна той над вечната ни нощ.
Лица омразни, завист, болна плът,
неверни радости, лъжлива мощ
не го докосват и не го болят.
Спасен от болестта на тоя свят,
не ще изпита никога скръбта
да сети как в сърцето плъзва хлад,
да зърне как заравят във пръстта
без жал на гения погаснал пепелта!
41
Той жив е! Мъртва е Смъртта, не той!
Недейте жали Адонаис! Ти,
зора, разлей от светлини порой!
Духът оплакан пак във теб блести!
Спри своя стон, посърнала гора,
помътен ручей, сълзи не реди!
Виж, траурното було се раздра,
Земя самотна! Пак като преди
над теб усмихват се зарадвани звезди!…
Превод от английски – Илия Люцканов
AFISH.BG
