ЗАКЛИНАНИЕ
Не тъгувай, моя обич,
първа и последна.
Не тъгувай и не питай,
аз не знам, не знам…
Не умирай, моя мъко,
мъко ненагледна,
няма да те дам, няма да те дам.
Тихо стъпвай, моя обич,
тихо влез при него.
Превърни деня във вечер
и нощта във ден.
Дай му снежен мраз през юли,
януарска жега,
както правиш с мен,
както правиш с мен.
Почерни го, моя мъко,
бял ден да не знае,
изсуши го с огнена ръка.
Не жали го, моя мъко,
мен жали – така е,
с мене е така.
С мене е така.
© Миряна Башева
AFISH.BG
