Пер Фабиен Лагерквист e шведски поет, драматург и есеист, роден на 23 май през 1891 година в малкия град Векшьо, провинция Смоланд, Южна Швеция. В дома на лютеранското семейство е имало само три книги: Библията, сборник с псалмите и книга с проповеди. След завършването на училище (1910) в продължение на две години Фабиен учи изкуство и литература в университета на Упсала. Първият му разказ „Майчина любов” е публикуван през 1906 година в местния вестник „Смоландс Постен”.
Почти цялата Първа световна война прекарва в неутрална Дания, където пише пиесите „Последният човек” и „Трудният миг”, както и сборникът с есета, озаглавен „Театър”. През годините написва множество пиеси, романи и есета. Член на Шведската академия, почетен доктор на Гьотеборгския университет, лауреат на Нобелова награда за литература за 1951 г. В следващите години издава деветия си поетичен сборник „Вечерна земя” и още пет романа: „Сивила”, „Смъртта на Ахасфер”, „Пилигрим в морето”, „Светата земя” и „Мариамна”.
Той е един от най-изявените шведски автори от първата половина на ХХ в. Творчеството му поставя въпросите за вечната борба между доброто и злото. Използва мотиви от християнството, но не следва доктрините на църквата. Писателят умира на 11 юли през 1974 година в Лидингьо, Швеция.
Представяме ви избрани цитати от Пер Фабиен Лагерквист:
„Горчиво е да бъдеш принуден да осъзнаеш, че любовта няма почти нищо общо с добротата.“
„Нищо не е по-чуждо от света на детството, след като си го напуснал окончателно.“
„Ако знаем повече, отколкото е необходимо, се съмняваме повече, отколкото е необходимо.“
„Любовта е нещо, което умира. И когато тя умре, ще изгние и може да стане благодатна почва за нова любов. Всъщност, в любовта няма смърт.“
„Животът е празен, ако я няма любовта, която да озарява сърцето.“
„Хората обичат да се взират в огледалото.“
„Абсолютната чистота често отегчава.“
„Хората просто обичат да търсят най-различни знамения и поличби.“
„Да бъде щастлив е дълг на човека.“
„Хората са прекалено слаби и прекалено далеч от реалността, за да изковат собственото си бъдеще.“
„Божественото…, ако то съществува, би било много по-многопластово и противоречиво, отколкото човек може да си представи, и следователно – по-близко до реалността.“
„Любовта никога не съди.“
„Хората са вид фалшификатори.“
„Приемам те, мой скъп живот, защото друг нямам и няма и да имам.“
Димитър Янков, AFISH.BG
