*
Не любиш ме, не любиш ти,
обаче аз не страдам;
погледна ли те във очи,
изпитвам царска радост.
Ти мразиш, мразиш ме безкрай,
говорят твойте устни;
но ти да ги целуна дай,
скръбта да ме напусне.
*
Изпълнени с взаимни чувства бяхме
и все пак се понасяхме прекрасно;
„на мъж и на жена“ дори играхме,
но без раздор и крамоли ужасни.
В доволство пълно, в радост безметежна,
целувахме и милвахме се нежно;
накрая и на „криеница“ ние
веднъж играхме в горския гьстак
и тъй добре успяхме да се скрием,
че нивга не намерихме се пак.
*
Измъчваха люде безброй
сърцето ми клето всегда,
едните със свойта любов,
а други със свойта вражда.
Отравяха хляба ми те,
отравяха мойта вода,
едните със свойта любов,
а други със свойта вражда.
Но таз, от която познах
безмерна печал и беда,
не срещна ме тя със любов,
не срещна ме даже с вражда.
*
Първи път, макар нещастно,
който люби — Бог е пак;
но повторно и нещастно
който люби — е глупак.
Аз такъв глупак съм, любя
втори път и пак нещастно;
месец и звезди се смеят,
аз се смея с тях — и гасна.
*
Мили друже, ти си влюбен,
мъка ти бразди лицето,
помрачен е твоя разум,
просветлено е сърцето.
Мили друже, ти си влюбен,
твойто „не“ не вдъхва вяра —
през жилетката ти виждам
в твоето сърце пожара.
© Превод от немски: Димитър Стоевски
AFISH.BG
