От изгряването на нейния талант във филмите „Любовниците” и „ Асансьор към ешафода” през 1958 г. тя бяше най-известната френска актриса от т. нар. „нова вълна”, емблемата на независимото кино, творено от първия й съпруг Луи Мал, от Жан.Люк Годар, Франсоа Трюфо, Клод Шаброл. Филмографията й съдържа 115 филма, между които култовите „Дневникът на една камериерка” на Бунюел, „Валсиращите” на Бертран Блие, „Жюл и Жим” на Трюфо, споменатите по-горе ленти на Луи Мал.
Модният диктатор Пиер Карден я нарича „великата дама на френското кино”, очарованият Орсън Уелс я титулува с „ най-великата жена в историята на киното”. И да, тя е такава наистина. Не е от кукличките, които са красиви и трябва само да трепкат с мигли и да чуруликат репликите си, а извън снимачната прощадка просто да мълчат. Тя, освен огромен талант, притежава интелект и още по-важно – характер. Наричат я още и най-голямата хулиганка в артистичния бомонд, облечена в шикозния „Шанел” и когато е необходимо, с острия език на парижки файтонджия, което не скандализира, защото от нейните уста всичко звучи чаровно.
Жана Моро родена на 23.02.1928 година в скромно семейство, но от малкачичо й я приучава да чете книги, в които тя намира своя наркотик и свобода. Тя е самоук актьор и човек. От малка е привикнала да работи, за да помага на семейството си. Споделяла е пред пресата, че би могла да стане готвачка, за да „достави удоволствие на хората” или икономка, защото от дете знае да прави всичко: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, да се грижи за цветята.
Звезда на „Комеди Франсез”, кралица на Седмото изкуство, тя е единствената актриса в света, която два пъти е председателствала журито в Кан. Обожава киното и киното я обожава. Нарича го „оръжието, което не пролива кръв”. Носителка е на „Сезар” за цялостно творчество, на БАФТА и на други награди, но най-важната е наградата на нейната публика по цял свят. Изключително жизнеспособна, упорита и професионалист до мозъка на костите си, Жана Моро снима до до последния си дъх.
Последното й изявление е малко преди да ни напусне: „Вървя към смъртта. Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като спирала, като стълбата на Яков. Изкачваш се, докато изчезнеш… Имаш известно време. Имам време, колкото да живея, колкото да свърша нещо, което трябва да направя”.
Тя се изкачи, но не изчезна. Остава в светлините на звездните прожектори. И в сънищата на мъжете, които разбират от жени.
Защото нейни са думите: „Жената трябва да бъде толкова умна, колкото да се хареса на глупавите мъже и дотолкова вулгарна, че да се харесва от умните”. „Животът не свършва на 30”, беше казала и го доказа на практика. Леко странстване в небето над Париж, Жана Моро.
AFISH.BG
