Отиде си Александър Йосифов. След него обаче остава да звучи прекрасна музика… Именитият композитор, музикант и дългогодишен професор в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” и Нов български университет почина след продължително боледуане. През последните години заради влошеното си състояние той се придвижваше в инвалидна количка. През септември се подложи на сложна ортопедична операция, но въпреки това не успя да се стабилизира.
Александър Йосифов е роден на 12 август 1940 г. в София в семейство с дълги музикални традиции. Неговият баща, диригентът Йоско Йосифов, е сред основателите на Варненската и Старозагорската опера, един от пионерите на българското радио, автор на самобитна и класическа музика. А чичо му е световно известният тенор от 40-те и 50-те години на миналия век – Илия Йосифов. Затова и малкият Йосиф расте с изпълненията на именити певци като Никола Николов, Мария Бохачек, Йордан Знаменов и др., които участват в спектакли, дирижирани от неговия баща.
Маестрото дирижира концерт на Райна Кабаиванска в зала “България”
След като завършва музикалната гимназия във Варна, Александър постъпва на служба във Военноморските сили и едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песен на космонавта Юрий Гагарин и лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия.
Възпитаник на Държавната музикална академия в София, Йосифов учи при Константин Илиев и Жени Ковачева, но с гордост споделя принадлежността си към най-ярката композиторска школа – на Панчо Владигеров. Верен негов последовател, той пише забележителни пиеси и концерти за пиано, оценени и наградени на конкурс в Япония. А в Италия печели голяма награда за композиция с Първия си клавирен концерт, посветен на Владигеров. На своя професор посвещава и Четвъртия си концерт, майсторски цитирайки емблематични мелодии на стария майстор.
Александър Йосифов оставя огромно по мащаб и стилово разнообразие музикално наследство. Автор е на повече от 1500 опуса във всички жанрове – класическа и популярна музика. Негови са най-обичани поп хитове като „Синева”, „Реквием”, „Молба”, „Eла”, „Пътеките”, “Трева”… А оперите му за деца – „Пинокио”, „Пчелата Мая”, „Тошко Африкански” и др., се поставят с успех и днес.
Бил е Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата, дългогодишен директор на „Балкантон” и президент на Виенския клуб в София. Носител е на две статуетки „Златен Орфей” и на множество награди от конкурси за композиция в Япония, Италия, Гърция, Полша, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия… За цялостната си музикална и обществена дейност у нас и в чужбина през 2014 г. е отличен с почетния знак „Златен век” – печат на Симеон Велики.
„Моят живот е творчество, напрежение, работа – споделя в свое интервю композиторът. – Не бих казал, че съм се лишавал от чисто човешките приятни моменти. Но например, ако имам да дирижирам вечерта, през деня си позволявах минерална вода, две кафета и нищо друго. Това беше закон. Имам ли концерт, се мобилизирах не само психически, но и физически. А как си пишех нотите ли? Ставах в 4 часа и работех до 8-8,30 ч. И след това вече се захващах с административните си задължения. Каталясвал съм. Навремето „Балкантон” работеше с много качествени вносни материали, което означаваше, че аз непрекъснато трябваше да вися пред кабинетите на силните на деня – Павел Матев, Венелин Коцев, Сава Дълбоков. Павел Матев като ме видеше, и питаше, Сашо, какво пак няма, бе… Водеше ме като мечка, казваше на Сава Дълбоков, това е композиторът, дайте му малко долари да внесе материали за „Балкантон”… Но тогава бяхме стигнали световно ниво в правенето на записи. В цял свят се продаваха нашите оперни записи в изпълнение на Борис Христов, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена, Гюзелев, само с Гяуров имаме два записа…”
А на въпроса как обяснява разнообразието в своето творчество, маестрото казва: „Въпрос на домашното ми възпитание, което е свързано с операта и симфоничната музика. Висшето ми образование ме направи диригент и композитор, навремето бях и нелош пианист, а във времето пък се запознах с народната музика. В Националното радио правех много обработки… И накрая ежедневието някак си ме свърза с естрадната музика. И като моряк – бях на служба във Военноморските сили, първите ми опити естествено бяха песни за морето. А Лили Иванова изпя една-две от тях. И така редувах – като се изморя от единия жанр, си почивам и зареждам с другия...”
Александър Йосифов се натъжаваше от скандалите в музикантските среди (особено от хулите по адрес на Лили Иванова), не одобряваше българските ни неразбории и завист: „Удоволствие в България е като запиташ някого как е, да чуеш, абе не съм добре. Писателят Банчо Банов, Бог да го прости, казваше, степно племе, семката ни е сбъркана, ние изричаме добра дума за човека, чак когато го погребем. А приживе го побутваме по гърба, правим всичко възможно това да стане по-скоро. Битката в нашите среди – кой по-добър певец, кой по-добър инструменталист, винаги ще съществува. Тази завист заради евентуално първенство поражда неискреност, меко казано. Аз винаги съм се опитвал да намеря доброто и да го подчертая…Човешкият гений е много по-силен в злото, в омразата, в интервенцията, а не в доброто.”
„Има само трима човека, които не са ме предавали – Александър Йосифов, Тодор Филков и Александър Кипров”, твърди Лили Иванова, която записа шест от неговите песни с нови аранжименти в своя албум „Поетът”. Можете да чуете нейното изпълнение на „Реквием” от Александър Йосифов по текст на Йордан Милев в прикачения видеоклип.
Прощаването с именития композитор ще се състои във вторник, 29 ноември, от 14 часа в столичния храм „Свети Седмочисленици”. Поклон!
AFISH.BG
