НЕПОЗНАТАТА
Тук все по здрач над ресторантите
се свлича задух гъст и сух,
в бълвоч пиянски шляпат крантите,
и стене пролетният дух…
А там далеч, в мизерни улички,
сред прах и килнати врати,
кравай блести пред ниски фурнички,
и детски плач слуха гнети.
И все по здрач, през мръсни ями,
край дим, траверси и скрипци,
зад шумен прелез разни дами
се влачат с хитри наглеци.
Там в глух звън от ключалки в лодките
се вплита глезен женски стон.
И безразлично гледа кроткият
щърб месец, в празен небосклон.
Но аз съм пак с другар… И ниско
над чаша всеки е склонен.
И скръбен е, и е безсмислен
дялът ни вял— на спирта в плен.
А покрай нас, сред мазни маси,
сънливи келнери търчат
и гнусни мутри, с глас ужасен,
“In vino veritas” крещят.
И в час уречен пак невинно,
(или това е само сън)
момински стан, под шлейф копринен,
през мътен дим се мярка вън.
И бавно, сред безброй пияници,
тъй крехка и без спътник пак,
присяда прелестната странница
край входа, в синкав полумрак.
И с древни тайни и поверия
ме лъхва чудната игра
на щраусовата феерия
над шапка с траурни пера.
От странна сила омагьосан
аз пак към нея се стремя
и зад воала виждам — в нов сън –
нов бряг и приказна земя.
И сякаш слънце ми е връчено,
и аз го нося като дар,
а вдън душата всяко кътче е
пропито с винен благ нектар.
И щом перата в унес сънен
там се полюшнат, виждам как
очи лазурни и бездънни
цъфтят на недостигнат бряг…
Дълбоко в мен лежат съкровища
и ключът ми е отреден…
Крещи!… Повярвах ти, чудовище –
на виното сме всички в плен!
© Превод от руски: Димитър Горсов
AFISH.BG
