Трябва човек да се позамисли какво се крие зад тази младежка дързост, особено ако не знае нищо за „детето чудо на френската литература”, както го наричат.
И той наистина е явление – за двайсетгодишния си живот създава два шедьовърни романа, две пиеси, четири стихосбирки и множество есета и разкази, всичко това с необикновена писателска зрялост. Просто не следва традиционните пътища на житейско развитие. На 15 г. той е изключен от училище, но бързо си намира работа във вестник и навлиза в артистичните среди, сближавайки се с видни парижки модернисти, като Пабло Пикасо, Амадео Модилиани, който му рисува портрети), Макс Жакоб, Жан Юго, Хуан Гриси най-вече Жан Кокто.
Рисунка на Радиге от Жан Кокто
Личният му живот е също така дързък и скандален за времето, в което живее. Четиринайсетгодишен, той има любовна връзка с десет години по-възрастна от него жена, при това омъжена. Но от тази любов се ражда романът му „Дявол в тялото”, отличаващ се с необичайните финес и мъдрост, с които младият автор размишлрява над любовта, лъжите и предателствата. Голям успех постига и другият му роман – „Балът на граф Д’Оржел““. Той е публикуван посмъртно в родината на Радиге и отново предизвиква интерес чрез проницателността, с която е разнищен един любовен триъгълник.
Реймон Радиге и Жан Кокто
Реймон Радиге умира от коремен тиф в Париж, но литературното му наследство остава. И двата му романа са преведени на български.
Ето няколко изречения от творчеството му:
„Когато мъжът лъже, кавайки на една жена, че я обича, може да се сметне, че наистина лъже, но нещо все пак го кара да й го казва, и следователно говори истината.”
„Щастието е егоизъм“
„Много младият човек е едно животно бунтуващо се срещу болката“
„Оригиналността се състои в опитите да си като всички останали и в техният провал“
„Който обича винаги дразни този, който не обича“
Портрет на Радиге от Амадео Модилиани
AFISH.BG
