След няколкогодишното приключение с Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга” си мислех, че няма накъде повече да отидат фантазията и старанията на екипа на Софийската опера. Оказа се, че има. Видяхме го с очите си всички, близо хиляда меломани, които в края на изминалата седмица избрахме фестивала „Опера на върховете” край Белоградчик пред излежаването край морето.
В първите дни на август, когато артистите обикновено са във ваканция и театрите са спуснали завесите, трупата на националния ни храм за опера и балет продължи предългия си творчески сезон 2015/2016 с още един фестивал сред естествените декори на природата (преди това бяха „Опера в парка” и седемдневният маратон с „Набуко” пред катедралата „Св. Александър Невски”). Директорът и режисьор акад. Пламен Карталов този път бе видял Белоградчишките скали и пещерата „Магура” в най-смелите си фантазии за представления и под открито небе, и под земята.
И се получи. Нито едно празно място на специално изградения амфитеатър в преддверието на средновековната крепост под Белоградчишките скали и безброй разочаровани от бързо разпродадените билети. За последните остана обещанието „догодина”, а за късметлиите – уникалното тридневно преживяване. Аз бях сред щастливците, споделили представленията на „Тоска” и „Вагнер – Магура: Богове, великани, нибелунги, пилигрими, валкюри”.
Сцена от “Тоска”, постановка Пламен Карталов
Ден първи, време е за „Тоска” от Пучини. Това, което вече познавах от постановката в затвореното пространство на Софийската опера, се оказа променено, допълнено и адаптирано към каменистия пейзаж. Част от декора (дело на Миодраг Табачки) беше пренесен тук, но действието се случваше и по протежение на крепостната стена, и дори на върха на извисяващите се над сцената скали – именно оттам в ключов момент от оперния сюжет прогърмяха залпове, разнесе се дим, малко адреналин за меломаните…
Чувствени и магнетични Радостина Николаева (Тоска), Мартин Илиев (Каварадоси) и Бисер Георгиев (барон Скарпия), прекрасни включвания на хора на Операта и на децата от видинското училище „Св. св. Кирил и Методий”, всеотдайни солисти в поддържащите партии (Ангел Христов, Антон Радев, Николай Павлов, Александър Георгиев, Петър Бучков, Мария Павлова) и оркестранти под диригентството на Юрий Флореа, завидна съпричастност на всички сценични ателиета и технически служби… И публиката дари щедро цялата трупа с аплодисменти.
Така изглеждаше новата луна до скалата в нощта с “Опера на върховете”
На излизане от амфитеатъра се вслушвах в зрителските коментари. „За такава вечер си мечтаех”, чух до мен женски глас. И мъжки, към подтичващо момченце: „Браво, тате, издържа!” Часът отиваше към полунощ и улиците на Белоградчик изведнъж оживяха. Като в опера.
Ден втори, време е за приключение под земята (впрочем, някои го преживяха още преди „Тоска”, други – в третия ден от фестивала). Желязна организация – публиката, сред която много гости от България и чужбина, поема със специални автобуси към „Магурата”. Пещерата е отворена само за тях, за артистите, за вълшебната музика и приказните герои на Вагнер.
Екскурзоводите вече са променили обичайния си разказ за скалното образувание и за праисторическите рисунки в съзвучие със сюжетите, които предстои да се случат на различни площадки, изваяни от камъка и водата. Избрани откъси от оперите „Рейнско злато”, „Танхойзер” и „Парсифал” повеждат няколко десетки ценители (в пещерата има ограничение за броя на влизащите хора) към страстите на боговете, великаните, нибелунгите и валкюрите, на бродещите в тъмнината пилигрими и на влюбените Танхойзер и Венера…
Богът и великаните канят зрителите на приключение в пещерата със сцена от “Рейнско злато”, реж. Пламен Карталов, художник на костюмите Николай Панайотов
Изненадите започват още пред входа с появата на могъщия бог Вотан, продължават дълбоко навътре в земните недра, където звънтят наковалните със златото на нибелунгите и джуджета се бият за вълшебния шлем и пръстена, за да стигнем отново пред пещерата. Там валкюрите (Ирина Жекова, Милена Гюрова, Ина Петрова и още пет ездачки воини тук са на колички сегуей, вместо на внушителните ракети от представленията в Операта) поставят финалния акорд. Гласовете на Николай Петров и Даниел Острецов, на Красимир Динев и Илия Илиев, на Марияна Цветкова и Даниел Дамянов, на хористите и т.н., дирижирани от Велизар Генчев под сводовете на пещерата, е удоволствие, което всеки почитател на операта заслужава. А когато отидох да поздравя акад. Карталов, той просто отговори: „Направихме една импресия…”
Финалът на Вагнеровата “импресия” пред пещерата с музикален поход на валкюрите
Вечерта предстоеше „Турандот” с Габриела Георгиева, Костадин Андреев, Ангел Христов, Силвана Пръвчева, Мирослав Андреев и др. под диригентството на Борис Спасов. А на следващата – „Лебедово езеро” с примабалерината Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов, Константин Ткач и цялата балетна трупа на театъра. Не ми беше писано да бъда и на тези две представления, но отзивите за тях са повече от положителни. И за тях местата на трибуната са се оказали по-малко от желаещите да съпреживяват изкуството от сцената.
Впрочем, точно такава публика кара журналиста да се чувства особено. Не всеки ден можеш да видиш как възрастни хора с бастуни и семейства с деца изкачват стръмнината, за да слушат опера. Трябва наистина много да вярваш на артистите, които ти я предлагат. И да си жаден за това. Публиката от Северозапада е жадна за култура. И ако по-често й предлагат добри спектакли, няма да е далеч денят, в който ще забравим незаслужената подигравка „северозападнала България”. Защото интелигентната публика разбира, когато към нея се обръщат с уважение и професионализъм. А ако към това се прибави и артистичната фантазия, оценката винаги ще се измерва с две думи – зрителска обич. И това ако не е предизвикателство…
Част от него са и случилите се инциденти – дай, Боже, всичко да е наред и с дамата от публиката, на която й прималя по време на представлението на “Тоска”, и с ударения от паднал декор служител на операта, и с изплашените зрители при вида на нахлулия в заградената територия автомобил… Иначе аплодисменти за помощта на Община Белоградчик и за всички спомоществователи, дарили част от средствата си, за да се случи “Опера на върховете”.
На заглавната снимка – Красимир Динев (седналия) и Илия Илиев като Миме и Алберихт в сцена от „Рейнско злато”, представена в пещерата „Магура”. Художник на костюмите е Павлина Коцева. Снимки Виолета Цветкова
Виолета Цветкова, AFISH.BG
