* * *
ДОБЪР ДЕН ЩЕ ТИ КАЖА, ДО ТЕБЕ ЩЕ СЕДНА
и ще паднат очите ми в твойте очи.
Няма първа любов – има само последна,
а пред всяка последна любов се мълчи.
Нека всички раздели и всечки измени
се запътят към своите блудни стада.
Нека цялата мъка, набъбнала в мене,
се взриви и в небето изгрее звезда.
Ти не тръгвай от мене сега, не заспивай
и до твоята гръд не допускай змия.
И до мене в египетска скръб не застивай,
не умирай, не тръгвай от тая земя.
Сякаш времето диша със твоите ноздри
и дъхът му вълшебен разпуква лале.
И прилича сред тая вселена на остров
пасторално зеленото наше поле.
Ти не тръгвай от мене сега – над земята
пеперуди кръжат с безтегловни телца,
пеперуди, в които трагично се метят
неродените наши деца…
© Петър Анастасов
AFISH.BG