БЕЗГРИЖНА ЕЛЕГИЯ
Зеленият звук на съмването. На клетките ясният глад.
Сънищата са още в нас. Заблудите имат право.
Леко: сякаш бъдещето е вече назад.
Страшно: сякаш миналото едва се задава.
Всяка вяра е сладък предсмъртен скок.
Не инфарктът и не ракът – дума ще ни задраска.
Но защо си, животе, тъй жесток?
Но защо си, животе, тъй ласкав…
Опростихме света си един и същ.
Улеснихме целувката, песента и залъка.
Но защо си, животе, тъй могъщ?
Но защо си, животе, тъй жалък…
А във мускула има прашинка взрив.
И кръвта е годна за отпечатък.
Но защо си, животе, тъй красив!
Но защо си, животе, тъй кратък…
Докато се изпълни твоят съд:
слабият да стане левент, а всесилният – беден,
ний те живеем за първи път.
Но ти си знаеш, че за последен.
© Калин Донков
AFISH.BG
