ТОВА, С КОЕТО РАЗПОЛАГАМ
В саксията буренът ръкомаха
като пръв и единствен гостенин
на рожден ден. Другите семенца
така и не се появиха.
Мълчаливо отказаха да участват
в панаира на превъплъщенията –
теза-антитеза-синтез –
дори тезите им останаха скрити.
Вчера рових в пръстта и ги нямаше.
Намерих две-три овални телца,
стиснали зъби с вкочанено упорство,
тумбести
спомени за перспектива.
Буренът ми прави знаци да мълча,
изглежда засегнат.
Не му знам името, не го обичам.
Появи се на мястото на
несбъднатите цветя.
Поливам го.
ЧЕТИВО ЗА ИЗ ПЪТ
В хотела, до който бе стигнал, стискаше
светеща чаша коняк сред непознати хълмове
временно. Момичето от рецепцията
го всмука през лупестите си очила
и подаде бележник. Господине,
има съобщение за вас
от жена ви.
Благодаря, нямам жена,
но когато намеря такава,
ще го прочета.
СЛЕД ВАВИЛОН
И без лаборатории
и без обсерватории
и без консерватории
въздиша малкото градче в следобеда;
през сънищата капят круши,
а градският часовник е втрещен
на пет и двадесет, като теле,
загледано в мъжете с кървави престилки.
Тук най-висока е била джамията,
след време църквата е взела преднина
в преграждане на въздуха
за висши цели.
Но няма
горделива кула, пък и
езиците са вече разделени
криво-ляво.
От фурната се връщат две момичета
и чоплят хляба откъм краешника.
А вечер – телевизорите,
перденца, за да спрат нощта
и двуетажни планове за бъдещето.
Звездите, подивели в глутници,
се спускат нощем мълчешком,
непреброени.
© Кристин Димитрова, „Сутринта на картоиграча”
AFISH.BG
