Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 във Велинград. Учил оперно пеене в Софийската консерватория при професор Христо Бръмбаров, след което завършва и Московската консерватория. Спечелва големите награди на певческите конкурси в Париж и Варшава. Дебютира с ролята на Дон Базилио в „Севилският бръснар” на сцената на Софийската опера през 1955 година. И от 1956 започва блестящата му световна кариера. Пее в Ла Скала, Милано, Гран опера, Париж, Ковънт гардън, Лондон, Виенската щатс опера, Метрополитън, Колон, Буенос Айрес, в Берлин, Токио, Москва, Прага, Мадрид.
Сред големите му роли са: Филип Втори в „Дон Карлос” от Верди, Мефистофел от „Фауст” на Гуно и Мефистофел на Бойто, Княз Ховански от „Хованщина” и Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, Дон Кихот от операта на Масне, Дон Жуан от „Дон Жуан” на Моцарт, Моисей от „Моисей” на Росини, Да Силва от „Ернани” и Фиеско от „Симон Боканегра” на Верди, Банко от „Макбет” на Верди, Гремин от „Евгений Онегин” на Чайковски…Списъкът е дълъг, респектиращ с авторите и заглавията. Внушителен е и броят на записите му – на цели опери, рецитали, студийни и документални. Листата с наградите е наистина впечатляваща – от много страни на света. Години наред беше „културният посланик № 1 на България”. Умира на 74 години, на 2 юни 2004, в навечерието на 75-годишнината си. Първата му съпруга Златина Мишайкова е известна, много талантлива пианистка-корепетиторка, а втората – прочутото италианско сопрано Мирела Френи.
Николай Гяуров остава завинаги в Модена. Опелото му е на 6 юни 2004-а в катедралата на прекрасния италиански град. Сутринта ковчегът с тленните останки е изложен във фоайето на “Театро Комунале”, който е отворен за поклонение до 15 часа. Погребалният ритуал започва час по-късно под звуците на творби от Росини. Великият българин е кремиран и урната с праха му е положена в монументалната част на гробището “Сан Каталдо” в Модена. Надпис с размер 30 на 40 сантиметра известява, че там почива Николай Гяуров. Нито един български политик не уважава с присъствие печалната церемония.
„Пеенето не може да се отдели от играта на артиста, от спектакъла, от хода на сценичното действие. Певецът трябва да е артист, който се изразява чрез пеенето, чрез вокала. А това, разбира се, е твърде трудно. Защото, за да се стигне до тази способност – да можеш да се изразиш, трябва да си първо добър вокалист. Да нямаш постановъчни и технически проблеми.” – споделя самият Гяуров. И добавя: “Ако певецът има сълзи в очите, те едва ли ще бъдат забелязани от публиката. Но ако сълзите са в гласа му, неизбежно ще преминат в гърлата на хората от залата”.
AFISH.BG
