От 1964 до 1981 г. е в трупата на Съвременния театър в столицата на Полша. През 1981 г. преминава на работа във варшавския Полски театър, където работи до 1994 г. През същата година преминава в трупата на Народния театър, на който след 2002 г. е художествен ръководител.
Енглерт е известен в Полша педагог по актьорско майсторство. От 1981 до 1987г. е декан на Факултета за актьори в Държавното висше театрално училище, а от 1987 до 1993 г., след това между 1996 и 2002 г. е ректор на това висше училище.
Филмовата му кариера започва с участие във филма на Анджей Вайда „Канал”. Той участва в повече от 80 филма, успоредно с това никога не е спирал театралните си изяви, пише сценарии, режисира, дори известно време пише фейлетони. Живее на бързи обороти, следвайки девиза „Да останеш в историята е лесно, но да се върнеш в нея е трудно.”
Енглерт е известен на българската публика като изпълнител на главната мъжка роля (на отец Рикардо Леон Ередия и Санта Крус) в българския филм „Осъдени души“ (1975 г.) по едноименния роман на Димитър Димов, озвучаван от Коста Цонев. За тази роля получава единствената международна награда във филмовата си кариера. Счита се за посланик е на българската култура в Полша и с благодарност си спомня как Въло Радев е изградил трудния образ на отец Ередия, изисквайки от актьора точно това, което трябва да даде на ролята.
Носител е на ордена “Златен век”.
AFISH.BG
