Считан за основател на финската национална музикална школа, Сибелиус е автор е на 7 симфонии, симфоничните поеми „Финландия“ (1899), „Дъщерята на Севера“ (1906), „Тапиола“ (1926), концерт за цигулка и оркестър (1903), на 4 легенди от финландския народен епос Калевала (между тях „Туонелският лебед“, 1893 г.), на сюити, песни.
Присъствието на Чайковски се усеща в ранните му произведения, като Първата му симфония и Концерта му за Цигулка и оркестър. За известен период той е под огромно влияние на Вагнер, особено когато композира операта си. За симфоничните си поеми е повлиян главно от Лист.
Сибелиус постепенно се отклонява от сонатната форма в творчеството си. Вместо няколко контрастни теми, той се фокусира върху концепцията за фрагменти от тематичен материал, които се развиват във времето и достигат кулминация чрез цялостното осъществяване на музикалната идея. По-късните му произведения са забележителни заради характерното чувство на непрекъснато развитие, което се осъществява чрез тематични изменения, прерастващи в отклонения. Някои смятат, че тази цялостност е резултат от композиционна ретроградност – започване от точката, до която се цели да се достигне – от края към началото. Анализи показват, че развитието на въпросните тематични фрагменти, състоящи се най-често от три или четири ноти, до цялостни теми, доказва противното.
Негов главен конкурент в композирането в симфоничен стил е Малер. Двамата творци имат различни идеи за оформлението на произведенията – докато Малер използва рязко сменящи се, контрастиращи теми и смята, че симфонията е като света – трябва да погълне всичко, Сибелиус внимателно развива елементите на темата и се възхищава на вътрешната връзка на всички мотиви, създадена от дълбоката логика на развитието.
След 7-те симфонии и Концертът за Цигулка и оркестър, 13-те симфонични поеми са едни от най-значителните в творчеството на композитора, и заедно с тези на Щраус, са едни от най-големите постижения в този жанр след тези на Лист. Като години те обхващат цялата кариера на Ян – първата е написана 1892, а последната – 1925. В тях се изразяват възхищението му към природата и финландската митология.
До 1957, когато умира, не публикува нищо повече. Работи върху 8-мата си симфония, но изгаря нотите и тя не съществува на хартиен носител.
AFISH.BG
