Събота, 13 Август 2022
Цветница е!

Цветница е!

Честит имен ден на всички с имена на цветя

 

Днес православните християни отбелязват Цветница – деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.

Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празнува се както от православните християни, така и от католици и протестанти.

На Цветница се отбелязва влизането на Иисус в Йерусалим. Ден преди това той възкресява Лазар, който е бил вече четири дни в гроба, а вярващите виждат в него своя Спасител и го посрещат тържествено в Йерусалим пеейки: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Пристигайки  Иисус Христос извършва много изцеления на болни и страдащи хора.

По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват  в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд, благословените вярващи носят в домовете си осветени върбови клонки, за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Обичайно празникът продължава с нареждането на семейна трапеза. Някъде се приготвя обредно ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събират на мегдана, където играят весели несключени хора, известни като буенец.

Днес имен ден имат Аглика, Биляна, Беляна, Божура; Вероника, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса; Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка; Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина; Елица, Ела, Евелина; Жасмина, Жасмин; Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка; Ива, Иглика; Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала; Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Лимонка; Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин; Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана; Петуния, Паулина; Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица; Смилян, Смиляна, Сияна; Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка; Фидан, Фиданка; Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвят, Цветин, Череша, Явор/а, Ягода, Ясен, Ясмина.