Сряда, 27 Октомври 2021
Игор Стравински: Аз говоря на руски, мисля на руски, стилът ми е руски… (ВИДЕО)

Игор Стравински: Аз говоря на руски, мисля на руски, стилът ми е руски… (ВИДЕО)

Това казва композиторът за скритата природа на своята музика

 

Игор Фьодорович Стравински се ражда на 17 юни през 1882 година в Ораниенбург (Ломоносов). Въпреки че е бил син на един от главните певци (бас) на Мариински Театър и аматьор пианист, Стравински не е имал по-различно обучение от това на всяко друго дете от руската висша класа. Той се записва да учи Право, но също започва частни уроци по композиция и оркестрация при семейния им приятел Николай Римски-Корсаков.

Тръгва на турнета като диригент и пианист, предимно изпълнявайки собствените си творби. През 1913 година руският балет на Дягилев представя в Париж премиерата на Стравински "Пролетно тайнство". Сред публиката е младата шивачка Коко Шанел, за която спектакълът се оказва влудяващо преживяване. Година по-късно Игор Стравински споделя съдбата на хиляди руски емигранти, прокудени от родината си след Октомврийската революция. На вечеря в дома на Дягилев композиторът е представен на Шанел. Тя му предлага да се премести заедно с болната си съпруга Катерина и четирите им деца в лятната й вила край Париж, за да може да работи. Не след дълго между госта и домакинята се заформя и страстна любовна връзка, която се оказва ползотворна и за двамата: той създава великолепни творби, а тя вечно актуалният парфюм Шанел 5. В Париж започва т.нар. „неокласически период” в творчеството на Стравински. През 1920 година Дягилевската трупа поставя балета „Пулчинела” – обработка на композитора по творби на Джовани Батиста Перголези. Седем години по-късно е премиерата на „Едип цар” по текст на Жан Кокто. Следват митологичният балет „Аполон Мусагет”, алегоричният балет „Целувката на феята”, по теми от Чайковски и сюжет от Андерсен, мелодрамата Персефона” и операта „Похожденията на безпътника”/1951/, вдъхновена от цикъла гравюри на английския художник  Уйлям Хогарт.

През 30-те години на 20-ти век Стравински прави турне в Северна и Южна Америка и пише няколко произведения по американска поръчка, включително Концерт в Ми бемол мажор, “Dumbarton Oaks”.

След смъртта на дъщеря му, съпругата му и неговата майка в период по-малко от година, той емигрира в Америка, установявайки се в Калифорния с втората си жена през 1940 г. Творбите му между 1940 и 1950 г. показват смесица от стилове, но все още концентрирани около руските или френските традиции.

Културните перспективи на Стравински се променят след като Робърт Крафт става негов музикален асистент. Той се занимава с организацията на репетициите му, пътува с него и по-късно става съавтор на мемоарите му.

На Крафт се дължи влиянието над Стравински да възприеме додекафоничната система като едно от майсторските му изразните средства. Типично за него обаче,  той употребява по необикновен начин тези принципи в своята музика, съчинявайки творби с особено оригинални тенденции: "Движения" ("Movements")(1958-59) за пиано и оркестър, Вариации: "В памет на Алдъс Хъксли" ("Variations: Aldous Huxley in Memoriam") (1963) и "Реквиемни песнопения" ("Заупокойные песнопения" или "Requiem Canticles") (1965-66) са сред най-забележителните.

Въпреки влошаващото се здраве през последните му години, Стравински продължава да композира до смъртта си през април 1971 г.

На въпроса дали се смята за руски композитор, Игор Стравински заявява следното:

„Цял живот аз говоря на руски, мисля на руски, стилът ми е руски. Може би в моята музика това не проличава изведнъж, но то е в нейната скрита природа...”

 

 

Борис Белев, AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)