Неделя, 05 Април 2020
Добромир Банев:  Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде

Добромир Банев: Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде

AFISH.BG поздравява един от създателите си - Добрoмир Банев с рождения му ден!

Това, което представя най-добре твореца, са неговите послания, почувствани, преживяни и отпратени към читателите си за нов живот.

Затова подбрахме стихове и мисли на Добри, които казват повече от всичко, което ние бихме могли да кажем за него.

• Мъж. Жена. Между тях първо е любовта. После споменът за любовта. После представата за любовта. Желанието, което става навик. Навикът, който измества чувството. Ръцете продължават да се докосват. Телата са се променили. Уморени са. Нищо не се повтаря.

• Единственото нещо, което може да убие любовта, е самата любов

• Кой казва, че ангелите са добри и разбират от любов?
Аз разбирам любовта. Тя е зад ъгъла на улицата, или е чаша кафе, или хапче за сън. Тя е всичко, което ме движи към теб. Тя е много повече от едно “Обичам те!”.

• Любов без страст е есен, но без дъжд.
Небе без птици. Стихове без смисъл.
Без болка от любов кой влюбен мъж
два реда с малко смисъл е написал?!
Безсмислен е светът без любовта.
Тя – цялата – завършекът придава.

• Кому са нужни сухите цветя,
щом мирисът им вече е забрава?
Животът е жужене на пчела,
а любовта – за жилото нектара.

• Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях.

• Нагонът на Вселената е разрушителен. Тя се разширява от любов към самата себе си. Така се случва и с нас. Въпросът е да осъзнаем, че колкото по-голяма става нашата лична вселена, толкова повече място има и за други хора в нея.

• Страхът да бъдем себе си е унищожителен. Прави ни неуверени, а от там – все по-самотни. Самотата трябва да бъде въпрос на избор, а не даденост. Нужна е страст. Ръцете и устните ще довършат всичко останало.

• По-щастлив от невежата е само увереният простак.

• Докато обичаме, всичко има значение. Докато ни обичат, всичко има смисъл...

• Всяка бръчка е следа, че сме обичали.

• Рутината да обичаме е най-сигурният знак, че има за какво да живеем и да трупаме надежда.

• Надеждите са големи единствено в роман на Дикенс. В живота никой не е виновен, че среднощното мълчание ни самоубива бавно и сигурно, докато обмисляме кого да обвиним на сутринта за собственото си поражение.

• Дърветата често са предпочитани за прегръщане пред хората.

• Да си пожелаеш нещо от сърце няма нищо общо с глагола „искам“.

И още няколко любими стиха от „В понеделник ще е късно“:

Най-хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.

„Най-истинското вино е горчиво”,
„това е ясно, като че ще съмне”,
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.

Най-важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом с някого до смърт сме се целували,
голямата любов си струва –
цялата.

Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно да се срещнем.

ххх
Онази тъга по Париж
и твоите бегли целувки,
когато до мене вървиш
по Шанз-Елизе без обувки,

когато прегръщам така,
че сякаш след малко умирам,
и мога на бърза ръка
момиче с цветя да скицирам,

когато над Сена вали
и Лувърът плува във локвите,
и само дъждът ме дели
от твоята ленена рокля;

онази тъга! Само тя
разбира какво сме без нея.
Тъга по Париж – любовта.
Тъгата, с която живея.

ххх
Въздухът, който дишам.
Не заспивай.
Понякога имаме нужда един от друг.
Понякога е точно като сега –
дишам.
Понякога времето е спрял часовник
по средата на нищото,
колкото да кажа едно „Обичам те!”.
Дишам,
и не мога да спра да вярвам,
че всяка секунда с теб има смисъл.
Не заспивай.
Ако някога, по някаква причина,
аз си отида от теб,
дишай.
Както аз сега,
докато времето си почива
от любовта ми към теб.

AFISH.BG


Видео