ДЪРВО НА ХЪЛМА
Да не забравям никога, че има
дърво на хълма –
някъде, далече,
където и да е – дърво без име,
сприятелено с идващите вечери.
Дърво на хълма.
То ще ми напомня
как будните очи в тревата скитат,
как в дълбините на нощта бездомна
поникват гласовете на щурците.
Дърво на хълма.
Нека ме обича
и не забравя никога за мене.
То е безименно, ще го наричам
търпение и тишина зелена.
Дърво – тъй стройна
плът на мисълта ми! –
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.
С Голямата награда за литература на Алма Матер
НЕЩО ХУБАВО
Вървях между треви зелени
свободен като ручей
и нещо хубаво край мене
очаквах да се случи.
От всяка слънчева пролука
струеше светлината,
а някой звънко засвирука
мелодийка позната…
Кому ли свирна този някой?
Озърнах се…отляво
едно синигерче в клонака
видях да се разпява.
Аз го загледах отдалече
как цялото трептеше,
не исках никак да му преча
и радостно ми беше.
И мислех си така, в сърцето
без капчица омраза,
за нещо хубаво, което
синигерът ми каза!
19 ФЕВРУАРИ, ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ЛЕВСКИ
Плач на траурни гарвани смътно
се надига отново във мене.
Ти си мъртъв.
Живеят безсмъртно
всички болки от стари измени.
Всяка история лее куршуми,
вдига бесилки всяка история,
за да направи
големите думи
непостижими за малките хора.
Този трънен венец ти прилича.
Ти си предан,
предаден,
неженен
и изпълва света със величие
твоето мраморно продължение.
Капе от лампите жълта влага.
Светлината е толкова гъста –
просто няма
къде да избягаш
от очите на поп Кръстя!
© Иван Цанев
AFISH.BG
