Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити, а майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси. Рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил.
Като ученик той се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. Заради свиренето на акордеон, в по-късните си години записва песента си „Акордеон“, в която пее: „Акордеон, а ти ми беше младостта…“
Приет е да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 60-те създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев, и с който концертира в страната и чужбина.
През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, сприятелява се с Шарл Азнавур, живее в къщата на Далида. В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс.
Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-е години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.
Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липсата на музикално образование.
В репертоара си певецът има над 400 композиции, 280 от които са авторски – „Арлекино“ (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия“, „Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Песен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашият сигнал“, „Моя страна, моя България”, песни, които няколко поколения българи си припяват и знаят наизуст, защото идват от сърцето и остават в сърцата. Защото Емил Димитров се раздаваше до последния си дъх, преди инсултът да го покоси на сцената и да прекъсне блестящата му кариера.
Макар и в невъзможност да концертира, той продължаваше да се опитва да прави композции, макар и с една ръка върху клавишите на своето пиано. Излезе на сцената за последен път през 2002 г. на концерта с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители, излезли по-късно в албума му „Само един живот не е достатъчен…“. Особено когато не е изжяван напразно.
AFISH.BG
