За него е изговорено, изписано и измислено почти всичко. Затова просто му даваме думата, за да разберем какво се крие зад тъмните очила, с които той не се разделя никога на обществено място.
Всъщност Джак Никълсън е един безкрайно откровен човек, който има ясна представа за себе си, нещо което липсва на толкова голяма част от човечеството. Просто е Голям.
“Бях отгледан изцяло от жени. Баба ми притежаваше салон за красота и съм прекарал повечето от времето си там. Тя ме научи на добри маниери – и се научих как да се държа сред жени, какво харесват жените. Аз съм невероятно добре възпитан и любезен – и заради това съм изключително признателен за начина, по който съм израснал.”
„Мразя да ми казват какво да правя. Веднага започвам да се съпротивлявам… Прекалено бурно реагирам на това да ми насочват вниманието нанякъде.”
„През целия си живот съм се борил срещу хора, които са се опитвали да ме контролират или манипулират и никога не съм се оставял на обстоятелствата да ми попречат да правя каквото съм решил. Ако иска да бъде свободен, човек трябва да знае как да упражнява и да проявява свободата си. Това в никакъв случай не означава да бъде егоист и да не зачита другите.
„Определението бунтар не отговаря точно на поведението ми. Аз по-скоро се определям като човек, който агресивно преследва щастието си.
“Не съм си правил пластични операции. Не искам да съдя никого, но някои от нещата, които виждаме в наши дни в Холивуд, са малко плашещи. Имам предвид, не знам какво става, но не искам да плаша хората. Никога не ми е допадала идеята за хирургически операции. Някога бях свидетел на първата въобще операция за увеличаване на бюста. Когато докоснах това нещо, което изглежда като полиетилен, нещата свършиха. Гръмна ми бушонът. Може и да е детинско, но не мога да го приема.”
“Обичал съм в живота си, но нещата винаги са започвали с мания, която трае точно 18 месеца, след което нещата се променят. Ако знаех, ако бях готов за това, може би щях да бъда в състояние да организирам връзките си по-добре. Но когато съм с някой, често не се съобразявам с който и да е от моите принципи. Бил съм толкова влюбен, че съм заявявал: “Хайде, да отидем и да се оженим”. Но нито една жена никога не е приела това, което казвам, за сериозно. Те си мислят за моята репутация – Джак Сваляча. Прокълнат съм с това, което хората мислят за мен. Вече си мисля, че има пропаст, която никога няма да прескоча.”
“Ако мъжете бъдат честни, всичко, което правят, навсякъде, където отиват, е с цел да бъдат с жени. Имало е моменти в живота ми, когато съм се чувствал странно неустоим за жените. Но вече не съм в това състояние – и това ме натъжава. Но също така вярвам, че голяма част от узряването на моя характер е дошло от остаряването и отслабването на силите ми. Това е акт на балансиране; трябва да свикнеш да не се бориш срещу течението.”
“Категорично още съм запазил дивото си сърце. Но био-гравитацията ме държи на земята. Вече не мога да свалям жени на обществени места. Не съм го решил аз; просто не изглежда редно за човек на моята възраст.”
„Никога не съм бил това, което бихте нарекли активно участващ във възпитанието баща, но имам късмет, че децата ми се оказаха такива, каквито са. Родителството е в ръцете на боговете. Единственото, което можеш да правиш, е да се стараеш максимално.”
“Искам да кажа, че ако някой може да ме подведе с нов бюст или устни, нямам нищо против да бъда заблуден. Но трябва да призная, че имам предразсъдъци по този въпрос. Не се притеснявам от бръчките – нито у мен, нито при жените. Намирам ги за нещо интересно. Не виждам вече толкова добре, така че понякога се гледам в оледалото и се виждам как съм изглеждал като млад. Но преди няколко години забелязах, че вече нямам косми под глезените – и си помислих “Джаки, вече си стар човек”.”
“Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно – после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: “Кога камбаната ще удари и за мен?” На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е – кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не.”
AFISH.BG
