Снощи всеки от нас беше поканил Господ на трапезата си. Не е важно колко и какво е имало на нея. Той се интересува от жеста. Дори да не сте го видели, бог е бил до всеки на един дъх разстояние. Опитал е погачата ни, отпил е от виното ни, радвал се е на приказките, разменени с останалите членове на семейството. В това не може да има никакво съмнение.
Децата се радват на подаръците, оставени под елхата от белобрадия старец, който няма време да дели вечеря с нас, по-зает е от Господ. Привилегия на Дядо Коледа е да направи малчуганите щастливи, а нашата – да изпитаме радост от детското щастие.
Днес е най-хубавият ден от годината. Лягаме и се събуждаме добри. Намеренията за доброта и достоен живот са наистина достъпни. Докато лампичките в коледните дървета озаряват домовете ни, осъзнаваме че няма смисъл да даваме воля на лошото в себе си, животът и без това е твърде кратък, за да го рушим с непристойни думи и действия.
Днес е денят, в който трябва да си обещаем няколко неща.
Да бъдем толерантни първо към себе си и да намерим начина да се справяме със страховете си. Когато правим крачки към някого, за да достигнем сърцето му, страхът спъва всяка наша стъпка. Няма какво да делим с останалите човешки същества, освен прекрасния свят, който обитаваме. Толерантността винаги ще ни направи по-привлекателни. Самоуважението е абсолютна предпоставка да ни уважават и другите, но то не трябва да е преднамерено, а обосновано и искрено. Всеки човек е достоен за внимание. Всеки човек си струва да бъде обичан.
Да се вглеждаме в очите на нашите близки и приятели. Така правим с домашните си любимци или с животните, които гледаме по телевизията. Състраданието трябва да бъде насочено и към хората. С любимците е по-лесно, те не могат да говорят, но благодарността в човешкия поглед също личи без думи. Очите са прозорецът към душата, която искаме да спечелим на своя страна. Оставете го отворен, ангелите ще влязат и неканени.
Да вярваме непрекъснато и на всяка цена, че животът е дар от Онзи, който снощи е уважил с невидимото си присъствие скромните ни трапези. Нямаме право да разполагаме с живота и със свободата на никого, освен ако намеренията му са били престъпни и ги е осъществил.
Да се усмихваме повече, защото усмихнатото лице винаги е по-красиво. Никой не може да избяга от тъгата, но тя е преодолима и подлежи на забрава. Радостта от живота не трябва да секва дори за миг.
Да казваме „обичам те“, да не премълчаваме най-съкровените думи, които всъщност ни обозначават като хора и ни напомнят, че животът ни е даден, за да бъде изживян с другите.
Достъпните намерения са около нас, те витаят във въздуха като аромата на празнична канела и единствено от нас зависи да ги уловим с ума и душата си. Не само за днес.
Честито Рождество Христово!
Добромир Банев
AFISH.BG
