Православната църква почита на 17 януари паметта на Преподобния Антоний Велики. Той е роден около 251 година в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му – Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена колиба в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
По традиция се прави содена питка
Антоновден в народните обичаи се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. За здраве на близки и съседи се раздават специално омесени содени питки, намазани с петмез, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Имен ден празнуват Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка.
Челна снимка: Св. Антоний Велики
AFISH.BG
