Понеделник, 03 Октомври 2022
"Живея така, както пея, и пея така, както живея…"

"Живея така, както пея, и пея така, както живея…"

Вечната и неповторимата, великата малка дама на Франция - Едит Пиаф

 

Тя не е познавала нотите, пишела е с грешки, била е с удивително малък ръст и въпреки тежката си съдба става една от най-любимите певици на ХХ век. „Врабчето на Париж”, така наричат своята любимка с глас, който може да докосне струните на душата на всеки, който я чуе. Съдбата ѝ отрежда едва 47 години живот. Но на съвременния естраден Олимп във Франция, няма нито един изпълнител, който да не е изпитал нейното огромно влияние.

Едит Пиаф се ражда под един уличен фенер, в една мразовита декемврийска вечер на 19 декември 1915 година. Само след два месеца майка ѝ я изоставя на грижите на алкохолизираната ѝ баба, която често смесва млякото с вино. Когато става на 3 г., бащата, Луис-Алфонс Гасион се връща от война и е ужасен от състоянието, в което намира дъщеря си  - мръсна, недохранена и почти сляпа. Взима я заедно със сестра ѝ Симон, за да ги отглежда майка му - готвачка в публичен дом...

Едит прекарва детството си в бардака, отгледана от проститутки. От три до седемгодишна възраст страда от слепота, която се дължи на възпаление на роговицата на очите.

Биографите смятат, че израстването на такова неподходящо място е повлияло на възгледите ѝ за живота, както и на отношенията ѝ с мъжете. Тя е вярвала, че когато мъжът поиска нещо от жената, тя не трябва да отказва.

На четиринадесетгодишна възраст се прибира при баща си, който по професия е пътуващ акробат. Тя започва да пее по представленията на баща си и да пътува с трупата, в която участва. Две години по-късно Пиаф се запознава с Луи Дюпонт. Той е първата ѝ голяма любов.

Едит придобива голяма популярност през 1935 г., когато е открита от собственика на нощен клуб Le Gerny's . В началото Луис Липле я назначава като певица и ѝ дава сценичното име La Mome Piaf - врабче, прякор, който ѝ остава до смъртта ѝ. Той я учи на сценично поведение и я съветва да носи само черни рокли по време на участия, което ѝ остава като запазена марка.

В следвоенна Франция Едит Пиаф се превръща в една от най-търсените певици, известна с песните "La Vie en rose" , "Milord" , "Non je ne regrette rien" и "Hymne a l'amour".

Едит Пиаф умира през 1963 година от рак на черния дроб. Бурния ѝ живот е документиран през 2007 г. Филмът "La vie en Rose" печели " Оскар" за главна женска роля на актрисата Марион Котилард.

Представяме ви 13 цитата и една вечна песен на Едит Пиаф - врабчето на Париж, което пееше не като славей, а като сама любов, която прави за един миг живота розов:

"Не се интересувам от това, което казват хората. Не ми пука за техните закони."

"Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето."

"Без любов сме нищо."

"Аз не пея за всички – аз пея за всеки."

"Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар."

"Когато любовта охладнява, нужно е или да се разгори, или да се изхвърли. Това не е такъв продукт, който може да се съхранява на прохладно място."

"Трябва да напуснеш мъжа, преди той да го направи."

"През целия си живот не съм се подчинявала."

"Мисля, че трябва да платиш за любовта с горчиви сълзи."

"Смъртта е началото на нещо."

 „Когато не умирам от любов, когато нямам за кого да умра – ето тогава съм готова да издъхна.”

„Надявам се същата тази тълпа да ме съпроводи в последния ми път, защото аз не обичам самотата. Ужасната самота, която ни сграбчва в лапите си на сутринта или при настъпването на нощта. Ужасната самота, заради която се питаш дали си заслужава да живееш.“

AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)