Васил Друмев е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия и 2 пъти министър-председател на България.
Богат и трънлив е пътя на този български възрожденец и народен будител. Той го преминава от „Осанна” до „Разпни” и отново към „Осанна” с чест и достойнство и с непрекъсната работа на ползу роду. Участва в Учредителното събрание и в Първото Велико народно събрание. Той оглавява второто правителство на Княжество България от 24 ноември 1879 г. до 26 март 1880 г. През 1884 г. за кратко управлява Софийската епархия, след което става митрополит на Търновската епархия. Екзархийски делегат. През 1885 г. става първият председател на новосъздадения Български червен кръст (БЧК), като заема поста до 1887 г.
Друмев (първият отляво) със свои съученици в Одеса, 1860
През август 1886 г. Климент Търновски е министър-председател в кабинета съставен след проруския преврат срещу княз Александър I Батенберг. Лишен е от правото да служи като духовно лице заради проруските си възгледи през 1893 г. Заточен е в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия. До смъртта си на 23 юли 1901 г. е председател на Българското книжовно дружество.
Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест. Написана под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива. В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение. В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени от студентския му живот.
Предлагаме ви една кратка извадка от статията на Васил Друмев „Обществото и неговото възпитателно значение“, публикувана в списание „Духовен прочит“ през 1881 г., за да се уверим на практика, че неговата апостолска дейност би следвало да бъде и наша, както и като потвърждение на неговото убеждение, че миналото е коренът на настоящето и бъдещето и дърво без корен е обречено:
„Не е достатъчно само да се стараем да посеем в меките и възприемчиви детски души зърната на добро възпитание, не е достатъчно само да се трудим за подобрението на училищата, за снабдяването им с добри програми, инструкции и добри учители, не е достатъчно да изобличаваме слабостите и недостатъците в младото поколение, да го мъмрим и хулим за тези слабости и да му даваме най-добрите, най-практичните съвети, а трябва и самите ние да сме такива, каквито желаем да бъдат нашите младежи, трябва самите ние да имаме всички качества на един добър гражданин, на честен, трудолюбив, състрадателен, благочестив, патриот и образован човек, каквито искаме да видим синовете си и въобще бъдещите членове на обществото и народа си.”
AFISH.BG
