Един от най-известните представители на модернизма в европейската литература от началото на ХХ век – френският писател Марсел Пруст, е роден на днешния ден, 10 юли, точно преди 145 г. Случва се в малко предградие на Париж около два месеца след края на Френско-пруската война и съвпада с трагичните последици от унищожаването на Парижката комуна.
Ранното детство на Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст (това е рожденото му име) е белязано от зората на Третата република. Затова след години много от неговите книги ще бъдат посветени на упадъка на аристокрацията и възхода на средната класа във Франция от края на XIX век. Произведението, което му носи най-голяма известност, е многотомният роман „По следите на изгубеното време”, публикуван през периода от 1913-а до 1927 г. С характерния за писателите модернисти „поток на съзнанието” и повлиян от философията на Анри Бергсон, Пруст следва хронологията на събитията, споделяйки спонтанно появили се спомени и чувства. Разсъждава за времето, за отношенията между хората, за сънищата и съзнанието…
Здравето му винаги е било нестабилно. Още от дете страда от астма. През последните три години от живота си почти не излиза от облицованата си с корк спалня. През деня спи, а нощем пише. Умира в Париж на 18 ноември 1922 г. от белодробен абсцес.
Представяме ви избрани цитати от Марсел Пруст:
„Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.”
„Пътешествието на откривателя не е търсене на нови пейзажи, а поглед с нови очи.”
„Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума.”
„Само чрез изкуството можем да се издигнем над себе си и да видим през очите на другия.”
„Може би няма дни, които да сме изживели по-пълно през детството си, от тези, прекарани с любима книга.”
„Любовта е място и време, което се измерва от сърцето”.
„Жената, обичана от някого, рядко задоволява всичките му нужди. Затова той я заменя с друга, която не обича.”
„Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно.”
„Никога не трябва да се страхуваме да отидем прекалено далеч, защото истината лежи отвъд.”
„Връзките, които ни обединяват с друг човек, съществуват само в нашия ум.”
„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството е не да мечтаеш по-малко, а повече.”
„Да знаеш не винаги означава да пречиш.”
„Да искаш да не мислиш за нея, означава, че все още мислиш за нея.”
„Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже.”
„Истинският рай е изгубеният рай.”
„Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.”
„Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.”
„Нека оставим красивите жени на хората без въображение.”
„Няма нищо по-нежно от кореспонденцията между приятели, които не желаят повече да се срещат.”
„Ревността често не е нищо друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.”
„Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.”
„Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва.”
AFISH.BG
