ДЕЙСТВИТЕЛЕН РОМАНС
След като се любеха вече осма година
(а можем да кажем: любеха се добре),
любовта им изчезна съвсем без причина,
сякаш бе шапка или цигаре.
Те бяха тъжни, но пак се желаеха,
целувката сякаш пак същата беше,
какво да направят и двама не знаеха.
И тя се разплака. А той мълчеше.
От прозореца можеха навън да погледнат.
Той каза, че пет е часът и е рано,
време е някъде на кафе да поседнат.
В съседство подрънкваше някой на пиано.
Отидоха в близкото кафене на квартала,
внимаваха чашите си да не разлеят.
Вечерта ги завари с уста онемяла.
Седяха сами, а луната бе цяла,
и просто не можеха да го проумеят.
ЕДНА ГОСПОЖИЦА ГОРЧИВО СЕ ОПЛАКВА
Красива съм. Като красива съм известна.
У мене почти всеки вижда Ботичели.
Не съм приятна дама. Нито интересна.
Аз съм красива! При това се казвам Ели.
Щом срещна някого и само промълвя,
набожен става той, поглежда ме с тревога
и сякаш моли се да го благословя…
Мъжете вярват, че да благославям мога.
Да си красива като мен не е забавно.
Да си красива като мен е просто мъка!
За идеал мъжете са ме взели явно.
А щом избрана си, не можеш се измъкна.
За тях светица съм, икона претворена.
Не пита никой искам ли да съм светица!
Аз съм момиче здраво, не и мъченица.
Защо да бъда, ах, божествено смирена?
Да, вижте ме! Аз съм красива поначало!
Не ми приказвайте изискано-несмело…
Че най-божественото в мен е мойто тяло,
и да ме любите не е престъпно дело.
Извайте ме в портрет! В поема вдъхновена!
Съгласна съм, но тези песни са преструвка.
Не зяпайте, като че съм ви забранена!
Красива съм, но заслужавам и целувка.
Позирам в профил, сгушена сама на стола.
Усещам се покрита от църковен прах.
Красива! А не ме е виждал никой гола.
Кой мъж ще връхлети, без страх от ореола!
Това, че сте така набожни с мен, е грях.
БАЛАДА ЗА НЕДОВЕРИЕТО
Изведнъж почувства: “Трябва да я видя!”
Влака взе, пътува дълго, слезе плах.
След това по улиците обикаля.
Да застане пред дома ѝ бе го страх.
Привечер събра кураж, откри адреса.
Но видя, че горе лампа не гори.
И зачака под прозорците ѝ в мрака.
А луната скоро в кметството се скри.
Много късно спря едно такси пред входа.
С радост си помисли: “Сигурно е тя!”
Беше тя! Но с нея слезе мъж и бързо
двама минаха през пътната врата.
Той остана пак на улицата пуста.
А пък в стаите ѝ грейна светлина.
По завесите се залюляха сенки.
Кучи лай отекна в мъртва тишина.
Часовете залетяха в надпревара.
Пушеше на пейката с посърнал лик.
Призори започна тихо дъжд да капе.
Ала времето се бе стопило в миг.
Щом разсъмна, той извади ѝ писмата,
писани до него с неугасващ плам.
И зачете как безкрайно го обича…
И глава заклати към дома ѝ ням.
В шест часа излезе господин Заместник,
тръгна си, подсвиркващ песен с бодър звук.
А мъжът на пейката смълви засрамен:
“Само да не забележи, че съм тук!”
Горе дамата прозорците разтвори,
слезе на балкона, шумно се прозя.
Той се вдигна и към гарата закрета.
Тя се сепна, проследи го през сълза.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
