…Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи…, тя се превръща в ужасно бреме.
Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.
Обществото често издава недоброжелателни присъди.
Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат.
Физическата близост само укрепва съюза на сърцата.
Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество.
Всичко в живота е въпрос на нюанси…
Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.
Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни.
Илюстрация към “Колието”
Който не уважава себе си е нещастен, а този, който е прекалено самодоволен — глупав.
Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг!
Бъдещето е на хитреците.
Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си.
Всички религии са глупави със своя детински морал и егоистичн, чудовищно глупави обещания.
AFISH.BG