Поласкан съм от присъствието ти.
Обичам те!
Надявам се да започна да разбирам думите, които изричаш.
Ясни са целите, които следваме, но не знаем дали и двамата сме готови за тях.
Когато ти си тук, всичко престава да има значение, всичко се смалява.
Обичам те!
Говорим и разчитаме в упражненията по стил да достигнем един до друг.
А можеше изобщо да не се срещнем – да се разминем като светулки в тъмното.
Разобличаваш ме с всяка своя усмивка.
Агонизирам в лесната си готовност да ти се отдам изцяло.
Запалваш ме частица по частица – огън от страст (всякаква страст).
Любовта ни е едно просто изречение.
И желанието да се притежаваме е просто.
Катарзисът на чувствата е земетресение, в което оцеляваме.
Адът на Данте е дом за бурната ни споделеност.
Ти и аз.
Аз и ти.
В тъмното контурите на телата ни се размиват – едно цяло сме.
Помниш ли кога за последно не си била с мен?
Обичам те!
Любовта ни е просто квадратно уравнение.
Есента си отиде, а с нея и безпокойството, че може за малко да не сме заедно.
Ти и аз.
Аз и ти.
Наскоро се опитах да не мисля за теб и звездите същата нощ не изгряха.
Анализирам зависимостта си от теб, но оставам без отговор.
Готова ли си да останеш с мен?
Любовта ни е проста като атом.
Уповавам се на надеждата, че до края ще заспивам с дъха ти.
Понасям се с желанието да имам време, за да ти разкажа всичко.
Обичам те!
Собственото ми оцеляване зависи от твоето.
Ти и аз.
Ти и аз.
Аз и ти.
И двамата завинаги!
Вдетенявам се при мисълта, че си принадлежим.
Ъ…
Обичам те!
Бързо те обичам, защото не знам с какво време разполагаме.
Разбирам, че сме зависими от фактори, случващи се независимо от нас.
А как ми се ще да контролирам бързината на всяка секунда!
Животът се случва около нас и е прекрасно, че случихме един на друг.
Едновременното ни влюбване е в основата на смисъла да бъдем заедно.
Неизбежно.
Искрено.
Еманципирани по отношение на собственото си влюбване.
Ти и аз.
Обичам те!
Един ден може би ще трябва да приключим. Да се разделим. Да започнем наново.
В рая.
Обичам те!
Поласкан съм от присъствието ти в този момент.
Ето, след миг вечерта ще се спусне и небето ще се закичи със звезди.
Разрешено ни е да говорим, каквото пожелаем, и да се докосваме.
Единствено ти ме разбираш, затова нямам нужда да се крия в тъмното.
Нашата нощ ще е незабравима като всяка предишна.
Истинска.
Естествено споделена.
Ти и аз.
Обичам те!
Снимка: handmadenel.blogspot.com
Добромир Банев, “Еднакво различни”, изд. 2011 г.
AFISH.BG
