„На пръв поглед у този човек всичко е делнично – и житейските му конфликти, и сюжетният му репертоар. Прозаични изображения на крайградски или селски пейзаж. Хълмисти терени, някое и друго дърво, някой и друг покрив, мяркащ се зад голите клони или оскъдната листовина. От такива тривиални елементи Генко сътворява своя необичаен образен свят. Защото това не са делнични изгледи, а съкровени разкрития на една фина душевност, люшкаща се между спокойната съзерцателност и сгъстения драматизъм. Защото пред нас не е баналната регистрация на очевидното, а чудото на сътворението. И понеже говорим за чудо, бих запитал не е ли истинско чудо и това, че зад този неспокоен и понякога буен в реакциите си темперамент могат да се крият състояния на такава душевна хармония?”, пише за Генко Генков Богомил Райнов.
Мнозина го приемат за смахнат, други се вслушват в дълбоките му философски размисли за света.
А той отговаря: “Изкуството е една крачка към безумието на истината. Защото истината е безумие”.
Платната му са с множество гъсти багрени пластове, всеки от които видоизменя с релефа си характера на следващите. Съчетава в пейзажите си цветове, които трудно се понасят, положени там, където най-малко се очаква.
“Виолетовото е трагично. Това е цветът на космоса, на жестокия натиск на природата срещу света.Там изгарят илюзиите на живота”– обяснява Генко своите търсения.
Рисува пейзажи, портрети.
„Сутрин става, излиза сред природата и по обяд се връща с готова скица. Предпочита да майстори пейзажи. Дори не желае да постави платното си на статив. Подпира го на стол, сяда на леглото си и така твори часове наред. Нищо друго не го интересува. Единственото нещо, което може да го трогне, е менюто на котараците му“, разказва дъщеря му Евгения.
Често пътува извън София, посещава Драгоман, Рударци, Горна Баня, за да рисува от натура.
Пейзажите му са всъщност портрети на природата, преживяни като лична образност. Кадмиеви и пурпурни червени общуват с виолетови, жълти и кобалтово сини. Бялото и черното установяват драматургичен порядък на една колкото сложна и многопластово изградена живописна материя, толкова и цялостна духовна среда. Неизменно чистите и силни цветове обаче не са резултат от самоцелно търсена, колористично завършена цялост, нито пък са плод на случаен избор. Багрите в платната на Генко Генков винаги носят определена символика, израз на философските разбирания на твореца за природата, човека и космическите сили, изграждащи връзките помежду им.
През 1957 година две картини на Генко попадат в Щатите и са откупени от актьора Едуард Робинсън. Тогава изпълнителят на гангстерски роли казал:
„Като гледам Ню Йорк от високото и тая малка картина – Ню Йорк ми изглежда по-малък”. След време едното платно е откупено от музея „Гугенхайм”.
Той е бунтар, който не се влияе от моди и насоки в изкуството, а по-скоро сам ги създава. „Бездушен човек не може нито да твори, нито да разбира от изкуство. Остра чувствителност – това е изкуството…”, казва Генко Генков.
AFISH.BG
