На 16 април ще бъде представянето й в София – в залата на Културно-информационния център на Република Македония (ул. Оборище 7, 18.30 ч.). На 17. 04. ще гостува в Ловеч (Клуб на културните дейци, 17.30 ч.). На 18. 04. ще се включи в 13-ия маратон „Четяща Стара Загора“ (Къща музей „Гео Милев“, 18 ч.). На 19. 04. ще бъде специален гост на литературния фестивал „Южна пролет“ в Хасково (Регионална библиотека, 16.30 ч.).
Писателката ще представи пред българските читатели романите си „Камъкът на твоя ден” и „Индиговият Бомбай” , издадени от „Персей“. Те са белязани от личните преживявания на авторката, свързани с пътувания в Индия и Хималаите. Била е част от четиричленна експедиция и изкачва Хималаите до надморска височина от 5000 м.
Темите в двете й книги, които вече са в българските книжарници, са изключително интересни: познатата и непозната Индия и незаконната трансплантация на органи там; пътят за духовното развитие на човека, идеите за кармичния дълг и прераждането в съвременния свят; изкачването на Хималаите като духовно пилигримство и поклонение пред изконните светини…
Ягода Михайловска-Георгиева е родена на 3 март 1953 г. Повече от три десетилетия е журналист, есеист и филмов критик в пресата, а през последните десет години работи като редактор в телевизия „Телма”. Автор е на поредица телевизионни пътеписи за Бомбай и за Гоа в Индия, за Катманду и Хималаите в Непал.
Носител е на Рациновата награда за най-добра прозаична книга (за „Камъкът на твоя ден”), „Роман на годината” (за „Индиговият Бомбай”) и „Стале Попов“ (2018) на Дружеството на македонските писатели (за най-новия й роман „Манастирът Фуентарабия“).
Съпруга е на един от най-големите македонски хирурзи, който извършва трансплантация на бъбреци.
„Индиговият Бомбай” представя не само екзотиката на Индия, но чрез вълнуваща любовна история чертае пред читателя пътя за духовното му самоусъвършенстване. Написан с красив и опияняващ език, книгата провокира сравнения с други хитове като „Яж, моли се и обичай“, книгите на Нарине Абгарян и Хорхе Букай. Но македонката Ягода Михайловска-Георгиева уверено нагазва сред магията и духовността на Изтока, създавайки оригинална творба със силно въздействие. Една чужденка среща любовта в тази белязана от стъписваща нищета и извисяваща духовност страна. Там човек може да се освободи от материалното и да стигне до висини и дълбочини, които не е подозирал, че носи в себе си.
„Щом веднъж срещнем хората, които обичаме, те остават завинаги в нашата любов. Ето защо не можеш никога да липсваш на някого, защото той винаги ще те има. Всичко, което си отива, остава. Пусни го и то ще се върне.“
Романът „Камъкът на твоя ден: хималайска приказка“ разказва за едно духовно пилигримство до Хималаите, също белязано от личните преживявания на самата авторка. В специалния предговор към българския читател писателката споделя:
„Веднъж, когато бях на Седемте рилски езера, ми се случи „чудо”. След престоя ми на Хималаите имам навика да слагам тази дума в кавички, защото там престанах да вярвам в чудеса. Изглежда, че те не съществуват, защото всичко е възможно!
Значи така: върнах се от Хималаите и непосредствено преди публикуването на „Камъкът на твоя ден” отидох до Седемте рилски езера. Беше ми за първи път и засега – единствен. Там, сякаш телепортирана, отново „се върнах” на Хималаите и не където и да е през моето планинско пътешествие, а точно в района Хеламбу, при езерото Госайкунда. Около него, на надморска височина от над 4000-5000 метра се простира така наречената „Свещена земя на бог Шива” със стоте, известни между индуистите, също така свещени езера. През цялата година, но най-масово през август, там пристигат на поклонение хиляди вярващи от целия свят. Аз пък, без предварително да зная, се озовах при Седемте рилски езера точно по времето, и то през август, когато хиляди членове на Бялото братство се събират в чест на големия духовен учител Петър Дънов.
Можеш ли да си представиш как се чувствах, мой български читателю, така раздвоена между две еднакви, безкрайно отдалечени места по едно и също време? Аз – на Хималаите и аз – при Седемте рилски езера! Същият пейзаж; почти еднакво разпръснати езера; същата аура на святост; същите тишина, спокойствие, озарение и унес на лицата на поклонниците; същите нощи в палатки под вълшебното звездно небе; същото очакване на изгрева на слънцето… Чудо ли беше или „чудо”, какво бе това? Отгоре на всичко по времето на тези мои денонощия, прекарани между свещените рилско-хималайски езера, аз постоянно, без да си поемам дъх, „четях и препрочитах” моята току-що написана книга. Там за първи път и на практика истински прочетох „Камъкът на твоя ден”, уверявайки се, че не е плод на моята авторска фантазия. Че не съм измислила „моите Хималаи”, а наистина са ми се случили. Всеки ред, всяка написана дума ми се показаха в реална светлина. Седемте рилски езера потвърдиха това, както огледалото потвърждава съществуването на собственото ни лице.“
AFISH.BG
