Той се ражда на 5 септември 1638 година в Сен Жермен и получава рожденото име Луи Дийодоне (Луи, дарен от Бога, или ако щете – Луи Божидар). В историята остава като Луи XIV дьо Бурбон. Никой друг европейски монарх не е управлявал по-дълго от него, защото Кралят Слънце остава начело на Франция 72 години. Качва се на трона още малолетен и до навършването на пълнолетие регенти са майка му Ана Австрийска и кардинал Мазарини.
Статуя на краля, двореца “Версай”
В детските му години избухва въстанието на Фрондата, което монархът преживява и от което придобива убеждението в принципа на абсолютната монархия и дадените на монарха права директно от Бог. Красноречиво доказателство за схващането му за абсолютизма на монархията е фразата “Държавата, това съм аз”, която – както твърди Жак-Антоан Дьолюр – Луи XIV произнася на 13 април 1655 година. По време на заседание на парламента на този ден, 17-годишният бъдещ Крал Слънце се явява в ловен костюм и в отговор на председателя на парламента, който в изказванията си няколко пъти поставя на първо място страната, след поредната употреба на думите “държавата и краля”, прекъсва съдията и заявява: Държавата, това съм аз!
Времето, през което управлява Луи XIV е Златният век във френската история. Време на консолидация и единение на държавата, на увеличаване на военната ѝ мощ, на политическата ѝ роля в световните дела, на интелектуален и културен разцвет. Едновременно с това обаче постоянните войни, които води Луи XIV, налагат безкрайни високи данъци. Провинцията търпи несгодите на агресивната политика на краля, а отмяната на правилата за търпимост спрямо друговерците води до масова емиграция на хугенотите от Франция.
И въпреки това Луи ненапразно е наричан Кралят Слънце. Дипломацията му доминира над всички европейски монархични династии. Армията му е най-многобройна, най-добре подготвена и перфектно ръководена. По време на царуването му френската нация достига до немислими висоти – както в сферата на изкуствата, така и в науките, в промишлеността и в търговията, която процъфтява.
Дворецът “Версай”
По време на Луи XIV дворът се мести във Версай. Разкошът на кралската резиденция и свита е обект на завист от всички държавни глави по онова време. Кралят Слънце въвежда строгите порядки и дворцовия етикет, който регламентира целият живот в най-близкото му обкръжение.
Гробницата на краля в катедралата “Сен Дени”
Само четири дни преди да навърши 77 години Кралят Слънце умира. Последният му дъх е на 1 септември 1715 година във Версай. Погребан е в катедралата “Сен Дени”.
AFISH.BG
