МЪЖЕЛЮБЕЦЪТ
Мъжелюбецът не жадува за мъже, както може да се помисли от наименованието му, но дваж повече за качествата на мъжа. Тях той търси, усвоява ги, на тях се посвещава. Няма смелост, няма сила, които той да не съзре, да не постигне, да не глътне. Хора, които търпят поражение, той не забелязва, за него светът се състои само от победители.
Мъжелюбецът докара на майка си големи главоболия, когато поиска да излезе от корема й. Още ненавършил четири месена, той захвана да дращи и тропа отвътре. Бесен поради затворничеството си, той я тласкаше насам-натам и клетата жена вече не знаеше какво става с нея, не можете да спи, не можеше да седи, сновеше като замаяна, той не й даваше миг покой. Когато най-сетне се появи преждевременно на бял свят, той я ухапа, макар още да нямаше зъби.
Като малък мъжелюбецът нанасяше удари наляво и надясно, пердашеше всекиго, който поискаше нещо от него. На четиринадесет години той изчезна и повече не го видяха. Къде ли можеше най-сетне да е отишъл? Майката не бе много загрижена, той щеше да си пробие път тъй уверено, както я бе ухапал без зъби.
А той бе прехвърлил океана. Умееше да живее сам и да не споделя нищо с никого. Хора, които преуспяваха, го привличаха, хора, които се проваляха, той отминаваше. При първото боксово състезание, на което присъства, разбра какво му е нужно. Крещя за победителя, докато пресипна. Но победеният се изправи, не бе пребит. Когато го видя, че не е мъртъв и че му позволяват да си тръгне, залитайки, изпита отвращение. Това не бе за него. Но имаше нещо по-добро: оръжията. Изстрелите убиват, изстрелите са сериозно нещо. Той от сърце обикна оръжията, набави си някои, захвана да търгува с тях, търгуваше все по-уверено и по-дръзко.
Мъжелюбецът стана на младини милионер. Все още тук-там имаше войни и мъже, които воюват. Той сам наблюдаваше войните, при които изгледите бяха добри, въоръжаваше наемници, беше щедър и отпускаше заеми. На географската му карта светваха точки, където й да избухнеше война. Тогава той се мяташе в самолета си и пристигаше своевременно, излагаше се на опасност, сключваше договори и продължаваше към следващата война. С всеки командир на наемници в света се познаваше лично. Избягваше разните убеждения, това бе работа за слабаци. Който желаеше просто да пердаши другите и нищо повече, можеше да разчита на него.
Мъжелюбецът е уверен, че нещата не се променят. Докато съществуват мъже, които заслужават това име, те ще се пердашат един-друг. А известно е, че на света има премного хора и мъжете са затова да премахват излишните.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов, „Сън с флейта”
AFISH.BG
