Понеделник, 03 Октомври 2022
Маргарита Петкова и Добромир Банев ни канят на премиера

Маргарита Петкова и Добромир Банев ни канят на премиера

Със стихове си Маргарита Петкова и Добромир Банев показват любовните страсти на днешния съвременен човек

Червен килим ще бъде обтегнат и комплициран за премиерата на нецензурираната версия на най-големия шлагер в българската любовна лирика на ХХI век – „ Абсурдни времена “ на Маргарита Петкова и Добромир Банев (издание на „ Персей “). Голямото събитие ще се състои на 10.02. (четвъртък), от 18.30 ч. в столичния „ Ялта клуб “ (срещу Софийския университет). Очаква се да участват доста известни персони от света на шоубизнеса, литературата, музиката, театъра и медиите. Запалените фенове на най-обичаните модерни български поети ще могат да вземат подпис от тях. Маргарита Петкова и Добромир Банев ще прочетат освен най-популярните стихове от книгата, само че и някои от творбите, които за пръв път се разгласяват в това издание и оформят една напълно нова книга, пише woman.bg.

Тези обаче, които няма да имат опция да отидат на премиерата, тъй като са от други обитаеми места или са ангажирани, имат късмет да се снабдят с подпис от създателите, като пишат на особено основания имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и създадат поръчка за книгата.

Разкошното издание с първокласна твърда подвързия е към този момент шлагер и е пожеланият подарък за идния Празник на влюбените. Това напълно не е инцидентно, тъй като с крилатите си към този момент стихове Маргарита Петкова и Добромир Банев показват любовните страсти на днешния съвременен човек.

Ето някои от тях:

Тя:

Горчив е залъкът несподелен.

И глътка вино не лекува мъка.

Защо се закачи по този начин за мен?

Познаеш ли ме – по-добре да бягаш!

Държиш се мъжки. Как да отрека –

вечерята е хубава. И филмът.

Случайно се допираме с ръка

и самотата става по-интимна.

По-непосилна става. Всеки самичък

от себе си се мъчи да избяга.

Какво да споделим? С теб грам по грам

раздали сме се. Шапки на сопа.

Сипи си още вино. И мълчи.

Щом свърши филмът по разказ на Гришам,

ме целуни за „ лека нощ “. С очи!

Останалото – на следващия ден ще напишеш.

Той:

Бъди досадна. Нагла като мраз.

Изисквай повече, това не стига.

За да ме имаш, би трябвало да съм вманиачен!

От любов би трябвало да ми се повдига!

Измъчвай ме с горчиви имена.

Наричай ме простак, животно, демон…

Живеем с теб в неуместни времена.

Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой митинг

и всеки укор твой е път към мене…

Да си взискателна, е просто жест –

аз би трябвало да съм твой. И на колене.

Тя:

Със Тарантино чух се преди малко.

Чак толкова луди го е боязън да снима.

Разбирам го. И аз не знам за какво

се вкарваме на вятъра в всякакви филми.

Тъй дълго не дочаквахме Годо,

че той най-после полудя от очакване.

Налей ми цялостна чаша със бордо –

дъха ти пия на ръба на мрака!

Познавах премного мъже.

В древен смисъл. И във прав. Все тая.

Но никой не ме върза със въже

за къщата и печката. Да знаеш.

Ще желая всичко, с цел да ми дадеш

даже това, което още нямаш.

Обичам по какъв начин целуваш – тънка свещ

по този начин се стапя в допира на пламъка.

Не вая стих. Летя през куп за грош

към теб с най-тривиални лесни рими.

И щом припадне пролетната нощ –

най-меката постелка постели ми,

с най-меките стени ме обкръжи

и дано никой в стаята не влиза.

Недей мисли за след това и преди –

смъкни ми усмирителната риза!

Той:

Ти водиш постоянно. Това е реалност.

За мен е наслада и е чест огромна!

Получа ли от благополучие инфаркт,

не го превръщай, апелирам те, във драма!

Летиш към мен – стрела или патрон –

аз, както споделих, очаквам си разстрела!

Крещя „ обичам те “, отново подвигам звук –

в желанието стигаме лимита.

Това изтънчено наше общество

за различен вратата хлопнала е вече…

Денят преваля. Идва празненство.

Ще пием по едно и довечера.

Така че да се взимаме в ръце!

По време на обич е като в чума.

Далеч от мен, си цялата лице,

и тяло си, и мисъл си, и дума.

Един до различен, по този начин го виждам аз.

Forever, baby! Казах ти го към този момент.

Отново подвигам звук. Крещя без глас.

Един до различен! Какво, че си надалеч?

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)