Петък, 06 Август 2021
Джонатан Суифт, или животът като приключение

Джонатан Суифт, или животът като приключение

„Пътешествията на Гъливер“ продължава да бъде любимо четиво за малки и големи

 

Джонатан Суифт (1667–1745) е англо-ирландски есеист, сатирик, политически памфлетист, писател и журналист. Роден в Дъблин, Ирландия, той завършва Тринити Колидж на Дъблинския университет (1682-1688), а впоследствие работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат сър Уилям Темпъл. През 1695 г. става свещеник, а шест години по-късно и доктор по богословие и викарий в Ларакол, Ирландия. Автор – под няколко различни псевдонима – на редица статии, есета, политически памфлети и др., Суифт успява да създаде и поддържа близки приятелства с други известни свои съвременници от литературните среди на Острова – с видния майстор на поетичното перо в просвещенска Англия Алекзандър Поуп, с поета и драматург Джон Гей и др.

Резултат с изображение за jonathan swift gulliver

През 1726 г. Джонатан Суифт публикува най-известното си произведение „Пътешествията на Гъливер“, което мнозина определят като пародия на романа на Даниъл Дефо „Робинзон Крузо“. Така – чрез своя неповторим и крайно увлекателен сатиричен стил и умело употребения фантастичен реализъм – Суифт осмива желанието на редица писатели от това време да представят фантастични истории като реалистични или документални.

Още с появата си на бял свят „Пътешествията на Гъливер“ носи широка популярност на своя автор, а едва девет години след излизането си – през 1735 г., хумористичната творба се радва и на второ, допълнено издание. В книгата добре известният герой на Суифт пътешества – първоначално като корабен лекар, а впоследствие като капитан на различни кораби – през Бробдингнаг (чието правилно название според автора е Бробдинграг), чийто жители са високи „като църковна камбанария“ и изминават „при всяка крачка близо десет ярда“; през страната на Хоинъмите, обитавана и от чудноватите животни яхуси; из добре познатата ни Лилипутия с нейните гостоприемни, „не по-високи от шест инча“ жители, а и из други рядко гостоприемни и ужасяващи далечни места.

Суифт умира на днешния ден, 18 октомври, през 1745 година.

Резултат с изображение за jonathan swift gulliver

“Пътешествията на Гъливер” се състои от четири части, като познати на повечето от нас са първите две.

Пътуване до Лилипутия – всички знаем историята на това пътуване: Гъливер се озовава на непозната земя, обитавана от хора с големината на палец. В тази част авторът много умело играе с мащабите и показва колко е трудно да се впишеш в едно чуждо място. С всеки опит на Гъливер да помогне, да бъде полезен на обществото, той му вреди. Хвърлен е един ясен поглед върху това как един “голям” човек няма как да живее пълноценно в един “малък” свят. Погледите са различни, мисленето е различно, мненията са различни, законите са различни.

“Те смятат измамата за по-голямо престъпление от кражбата и затова обикновено налагат смъртно наказание на измамниците; твърдят, че със старание и бдителност всеки човек може да опази имуществото си от крадци, но че почтеността е беззащитна срещу хитростта и лукавството.“

Пътуване до Бробдинганг – отново след голяма буря, героят се озовава в нова непозната местност. Тръгвайки да изследва новата земя, разбира, че тя е обитавана от великани. Тази част е огледална на първата. Малките хора тук са големи; “големият” човек тук е малък.

В тази част той описва хората в най-малки детайли, които може да види само едно “мъниче”. Описва миризмите им, кожата им, ужасните им навици. Тук Гъливер често се сеща за Лилипутия и жителите й, колко чисти и красиви са изглеждали поради разликата в мащабите, и колко ужасни му изглеждат сега огромните хора.

”Цветът на гърдата бе толкова разнообразен от петна, пъпки и лунички, че нищо не би могло да има по-гаден вид — гледах я отблизо, както беше седнала за по-удобно, а пък аз стоях прав на масата. Това ме накара да се размисля за хубавата кожа на нашите английски дами, които ни изглеждат красиви единствено защото имат нашия ръст и недостатъците им се виждат само през увеличително стъкло; едва тогава откриваме, че и най-гладката и бяла кожа е неравна, груба и грозна на цвят.”

Героят бива използван като играчка, показван из страната като “чудо” с основна цел – печалба. Така е и до днес – всяко едно същество, различно от стереотипа на човека, бива използвано за зрелище.

Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдръбдриб и до Япония – в тази част авторът осмива политиката, осмива науката и как те са безполезни в живота на хората.

“Те не умеят да разсъждават и са склонни да спорят най-разпалено; освен ако се случи да са прави, което е рядкост. Въображението, фантазията и изобретателността са им съвсем чужди, а пък и в езика им няма думи, които да изразяват тези понятия.”

“Те дотолкова са обзети от непрекъснат страх, опасявайки се от тези и подобни надвиснали опасности, че нито могат да спят спокойно в леглата си, нито да вкусват обикновените удоволствия и забавления на живота.”

Пътуване до страната на Хоинъмите – изоставен от моряците в непозната страна, Гъливер се озовава на място, където най-висшите обитатели са конете. Те се наричат хоинъми и са добродетелни, разсъждаващи и Guliverумни. Живеят в къщи и общуват помежду си. В тази страна има и още един вид жители – Яху. Нещо средно между човек и маймуна. Неспособни да разсъждават, неспособни да живеят в мир и вечно спорещи. С една дума: ЧОВЕЦИ.

И макар разстоянието от времето на създаване на книгата до днес да е огромно, макар тези светове да са измислица, проблемите, които тя засяга, са актуални и днес. Първите три части създават едно хомогенно цяло – заобикалящият ни свят. И макар всеки един народ да е различен, всички те се обединяват в едно – желание за власт, необходимостта от богатства, култ към глупостта. Показано ни е, че е невъзможно да живееш на място с утвърдени стандарти, когато ти си израснал с други. И въпреки че в трите части героят ни се чувства не на място и смята, че жителите живеят по странен, дори бих казала неприятен начин, в четвъртата част той самият е не на място. Със собствените си очи вижда глупостта и невежеството на хората (макар и там да са в доста примитивен  образ). Когато съзира спокойния, улегнал живот без човешка намеса, Гъливер разбира същността на истинското съществуване.

Вижда се, че не е нужно всичко да се анализира, не е нужно политиката да води света, че богатството не е най-важният приоритет, че всяко научно откритие е неизползваемо в ежедневието. Да, такъв живот може да има и извън тази книга, но в него не се вписва разумът, не се вписва глупостта, тоест не се вписва човечеството, а това е невъзможно да се обясни на едно дете.“ (azcheta.com)

Резултат с изображение за jonathan swift gulliver

Интригуващите истории в „Пътешествията на Гъливер“ са послужили за вдъхновение на редица телевизионни, филмови и музикални творци през годините, а този жаден за приключения пътешественик  неизменно с широко отворени очи е любим герой на млади и стари по целия свят в продължение на векове.

 

Заглавна снимка - Willis Henry Auctions, първо издание на „Пътешествията на Гъливер“

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)