Днес отбелязваме паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел. Денят, в който адът ни се струва далечен, а раят – все по-достъпен. Всеки от нас познава по един Петър и всеки от тях държи ключове в джоба си.
Животът е пълен с врати, които чакат да бъдат отворени, но и с такива, които захлопва пред очите ни.
Нашата самонадеяност винаги намира извинения. Увереността, че Св. Петър е на разположение, ни кара да вярваме, че отсега резервацията ни за рая е сигурна. Увереност, въплътена и в народните вярвания, че ключарят на райските порти и главен съдник на греховете ни ще определи по съвест коя душа е праведна и достойна да води райско съществуване след смъртта. Водим живот с презумпцията, че всички имаме право да попаднем в градината на златните дървета.
Жените носят в черквите ябълки-петровки, за да бъдат осветени от свещеника за здраве. Земеделската работа е отложена за утре, а следващите часове са посветени на молебени за дъжд. „Петровското пиле“ е заклано и сготвено – краси трапезата, както си му е редът. Похапваме прясна питка, баница с масло и сирене, а тиквеникът заслажда. Добрият старец с белите дрехи трябва да бъде доволен и ние се стараем да не остане разочарован. В ръката му подрънкват огромни метални ключове и техният звън се смесва с онзи от близката камбанария. А апетитът продължава да идва с яденето…
Има нещо приказно в поверието, че в райската градина расте златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжат душите на умрелите деца. Майките им раздават ябълки на земята, а Св. Петър позволява на малките да късат плодове от райското дърво. В красотата винаги присъства тъга. А тъгата буди повече размисъл, отколкото миговете на радост.
Пътят към ада също е осеян с добри намерения, затова по делата ще ни познаят. Старецът си знае работата – нали цяла вечност претегля аргументи „за“ и „против“, докато в джобчето му дрънкат ключове, вместо семки и бонбонки. Дано сред ключовете е и този, който ще отвори вратите за спасение и на нашите души.
Честит Петровден!
Автор: Добромир Банев
AFISH.BG
