Понеделник, 29 Ноември 2021
Режисьорът, който се плашеше от „истинските сълзи“

Режисьорът, който се плашеше от „истинските сълзи“

80 години от рождението на Кшищоф Кешловски

 

„Ето защо започнах да снимам игрални филми... Необходимо е героите да се занимават с любов. Моля? Някой трябва да умре. Моля? След миг отново става жив и невредим... Капка глицерин в окото – ето ви и сълзи. Впрочем, няколко пъти успях да снимам и истински сълзи и това е нещо съвсем друго. Но по-добре е с глицерин – страхувам се от истинските сълзи. В мен се появява чувството, че влизам там, където не трябва да се влиза. Това е главната причина за моето бягство от документалните филми“. Това казва за творчеството си големият филмов режисьор Кшищоф Кешловски.

Кшищоф Кешловски е роден във Варшава на 27 юни 1941 г.. Между 1957 и 1962 година учи в професионалното училище за технически театрални кадри. След това учи режисура във филмовото училище в Лодз от 1964 до 1968. Дипломира се с документалния филм От град Лодз (Z miasta Lodzi).

Телевизионният му дебют е с документалния филм „Снимка“ (Fotografia) през 1969. Известно време работи в документалното студио, WFD. През 1974 се присъединява към творческия колектив Tor (Zespol FIlmowy "Tor"), на който става заместник директор през 1984, а по-късно и директор. В ранните си години прави поредица от документални филми, най-известен от които е „Работници '71“ (Robotnicy '71), за стачкуващите в Шчечин през 1971.

С „Първа любов“ (Pierwsza milosc) печели наградата „Златен дракон“ на международния фестивал на късометражните филми в Краков през 1974. Първият му пълнометражен филм, „Персонал“ (Personel), е направен за телевизията през 1975 и печели 1-ва награда на кинофестивала в Манхайм, Германия.

През следващите години Кешловски работи за телевизията, като снима и документални, и игрални филми. Режисира и поредица от театрални постановки, включително и собствената му пиеса, „Биография“ (Zyciorys) в Стари театър в Краков (1978).

Първият игрален кинофилм на Кешловски излиза през 1976 – „Белегът“ (Blizna). Този филм печели 1-ва награда на кинофестивала в Москва и утвърждава Кешловски като водеща фигура в полската школа в киното на „морална загриженост“. Следващият му филм, „Сляп шанс“ (Przypadek), е направен по време на зараждането на движението „Солидарност“, но е забранен след въвеждането на военното положение през декември 1981 и остава на рафта до 1987 година.

През 1984 Кешловски прави „Без край“ (Bez konca), първият филм, на който е съсценарист с адвоката Кшищоф Песиевич. Следващият му проект е „Декалог“ (Dekalog), 1988. Но преди това през същата година излизат два филма – „Кратък филм за убийство“ и „Кратък филм за любовта“ (по-късно съкратените им версии влизат под номер 5 и 6 в „Декалог“).

През 1990 заедно с Песиевич, Кешловски написва „Двойният живот на Вероника“ (La Double Vie de Veronique), заснет във Франция и Полша. Последната им обща работа е известната трилогия „Три цвята“ (Trois Couleurs), реализирана през 1993 и 1994 година.

На 13 март, 1996, след втори инфаркт и два дни след поставяне на байпас Кшищоф Кешловски умира.  Независимо от лошото си здравословно състояние, Кешловски не е спирал да работи.

Последният му проект е бил нова трилогия, по съвместен сценарий с Кшищоф Песиевич, наречена „Ад, чистилище, рай“.

За своите филми Кешловски е награден с множество награди от филмови фестивали по цял свят: Краков (1974, 1975, 1977, 1979), Манхайм (1975), Гданск (1975, 1976, 1979, 1988), Москва (1979), Кан (1988, 1991), Венеция (1989, 1993), Берлин (1980, 1994), Дан Себастиан (1988), Чикаго (1980), Лион (1979) и Сао Пауло (1988).

През 1994 Кшищоф Кешловски води майсторски клас Амстердамския летен университет, посветен на отношенията на режисьора с актьорите.

„Аз обичам актьорите. За тяхно удобство съм готов на много, много промени в сценария и по време на снимките. Колкото по-удобно се чувстват, толкова по-добре си вършат работата“, разказвал за работата си режисьорът.

Пред участниците в класа, Кешловски формулирал 10-те заповеди за режисьора. Ето някои от тях:

Стойте близо до актьорите!

Помагайте на актьорите да почувстват това, което трябва да чувстват!

Всички актьори са различни!

Всяка идея - ваша идея!

Не гледайте - виждайте!

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)