*
На Павел
Кажете на съпругата на моя мъж,
че аз не съм ядосана от тяхната измяна.
И само глупостта на моето сърце,
което не се вслушва във добри съвети,
и никак не зачита мъдрия ми разум,
и не гледа с очите на моята умора,
и признава само своите закони,
обърка тъй нещата и не се разбрахме.
Кажете на жената на мъжа ми –
бих й подарила годежния си пръстен
и дрехата, с която се ожених,
украсите, които ми поднесе
нейния съпруг,
когато му родих красивото момиче
със поглед с цвят на липов лист.
Кажете моля – бих й подарила всичкото това,
ако го бях получила.
Но тъй като не притежавам нищо,
с което да докажа свойта благодарност,
кажете да намерят Жената –
приятеля на моите приятели,
а следователно и мой, –
да го намерят,
да му предадат поклон от мене
в знак на мойта обич
и нека той ги заведе във кръчмата
при гръцкия певец,
и там да им изпеят вместо мене
” Апалахтика апо есена”.*
А после Жената да дойде в къщи
и да си поговорим на балкона.
© Леда Тасева
_______________
*”Отървах се от тебе, отървах се…”
AFISH.BG
