Смятана е за една от най-изтъкнатите фигури в литературата на модернизма във Великобритания през 20 век. Вирджиния Улф е една от първите писателки, показала света през женските очи. Тя доказва, че няма мъжки и женски интелект и бунтът ѝ срещу света на мъжете не е престанал да впечатлява и днес.
Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей”, „Към фара” и „Орландо”.
Именно в биографичния очерк „Орландо“ Вирджиния описва своята любовница Вита, с която имат връзка, продължила повече от 10 години. През това време тя все още е омъжена. След завършването на последния си роман „Между действията“, Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома ѝ в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието ѝ до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.
Осъзнавайки сътоянието си, Вирджиния пише в предсмъртната бележка до съпруга си:
„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В.“.
После пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ в Лондон.
Нейният живот, объркан, воюващ и неразбран от съвремениците, е познаваем за нас от горчивите и бунтарски размисли, останали между кориците на книгите й.
Предлагаме на вашето внимание няколко нейни цитата:
„Не може да има две мнения за това какво представлява интелектуалецът. Той е мъж или жена, който язди ума си в галоп из страната в преследване на една идея.“
„Бях в странно настроение, мислейки себе си за много стара, но сега съм отново жена – както винаги съм била, когато пиша.“
„Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите клетки.“
„Историята на противопоставянето на мъжете срещу еманципацията на жените е по-интересна може би от историята на самата еманципация.“
„Истината е, че жените често ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната завършеност. Харесва ми тяхната анонимност.“
„Телефон, който прекъсва най-сериозните разговори и най-важните наблюдения, крие своя собствена романтика.“
„Човек не може да мисли, обича и спи добре, ако не е вечерял добре.“
Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия. Хората обаче съдят само по заглавието.“
„Някой трябва да умре, за да може останалата част да цени живота повече.“
„Езикът е вино върху устните.“
„Нищо не се е случило в действителност, докато то не е записано.“
AFISH.BG
