Веднъж, в едно ъгълче на земята, се събрали заедно всички човешки чувства, състояния и качества.
Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях си затваря очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои в следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО. Само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата). СТРАХЪТ не искал да рискува много-много и също не участвал.
– Едно, две, три, … – започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: кристално чистото езеро – за КРАСОТАТА, хралупата в едно дърво – за СТРАХА, крилото на пеперуда – за СЛАДОСТРАСТИЕТО, полъхът на вятъра – за СВОБОДАТА… И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана ( в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА… дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие – вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст. Решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион! – изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът. След това видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТЪТ – в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА – в тъмната пещера, ЛЪЖАТА – в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана). Не могла да намери само ЛЮБОВТА…
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина. Най-накрая решила да погледне в розовите храсти. Започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка. Накрая, за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И така, още от онова време, когато за първи път на земята човешките чувства, състояния и качества си играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка.
© източник: интернет
AFISH.BG
