Сряда, 27 Октомври 2021
Илия Бешков – художникът, мислителят, човекът

Илия Бешков – художникът, мислителят, човекът

Тази вечер в София се открива изложба на непоказвани досега негови рисунки

 

Днес в 17.30 часа в пространството на Музей-галерия „Класика“ в столицата (ул. Юрий Венелин № 32) се открива една много любопитна изложба. Тя е под надслов „Илия Бешков – художникът, мислителят, човекът“ и включва непоказвани досега рисунки на големия майстор. Ще можем да им се насладим в продължение на месец. Инициатори на събитието са Музей-галерия "Класика"- София, с любезното съдействие на наследниците на автора, и с подкрепата на Български земеделски народен съюз. Иложбата се посвещава на 115 години от рождението на художника.

„Аз съм карикатурист, (в края на краищата) "работата ми" е да търся смешния, грозния, печалния и глупавия човек (извън мен и у самия мен). Но тъкмо това не мога да върша вече от доста време. Пълна криза – немощ, безсилие и безплодие сковават и мисълта, и чувството, и ръката. Какво е станало у мен и извън мен, какво е станало с човека у мен и извън мен? Явно е, че той не съществува (или аз не го виждам?!). Не. Ако съществуваше, той не би престанал да бъде смешен, глупав и затрогващ! Човекът е отречен – той е загубил правата над себе си. Той няма своя нос, своя стомах, своето желание, своето действие – няма дори своята хвърлена сянка. Той е стопен в огромната лаборатория на... Той не е личност и не може да понесе никаква отговорност, да носи товара на присмеха, глупостта и огрозяването. Той е само виновен и тази виновност лежи във факта на неговото физическо съществувание. Какво може да се извлече и нарисува от това безсмислено същество, което не можеш да различиш от другото – то не издава ни звук, ни мирис, не буди ни жалост, ни укор. Огромното недоверие към него го е смазало и направило недоверчиво. Изнасилено – то е годно само за насилие. Смешният, грозният, печалният и глупавият човек е възможен само ако съществува достойният, хубавият, радостният и мъдрият – свободният. Разбира се, ако новият свят, какъвто е – щастлив и доволен, аз нямам основание да жаля за него, нито себе си да жаля, че не мога да рисувам, да го изобразявам (при това толкова своеобразно).“ – Из дневника на Илия Бешков, юли 1950-а

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)