Сряда, 27 Октомври 2021
Диего Веласкес – кралят на мигновението

Диего Веласкес – кралят на мигновението

Интересни факти и догадки за „Менините“ – портретът, който ни оставя без дъх

 

Диего Родригес де Силва и Веласкес се ражда на днешната дата, 6 юни, през 1599 година в Севиля, Испания. Първите творби на юношата са изпълнени в жанра „бодегонес“ (bodegón (исп.)) и представляват битови сцени от народния живот, в които Диего се показва като великолепен наблюдател. По късно, в така наречения „мадридски“ период, художникът се обръща към редките за испанската живопис антични сюжети. Портретите, създадени от Веласкес, му носят заслужена слава на майстор в жанра. Те са необикновено реалистични и естествени.

“Las Meninas” („Менините“) е неговият най-сложен и интересен портрет, който привлича открай време изследователите към все нови опити за тълкуване. Нарисуван през 1656 г., с внушителните разрмери 318/276 см.,   в него реалността е пречупена чрез въвеждане на огледало в композицията. Този особено сложен начин на изразяване е единствен по рода си в изкуството на груповите портрети.

Малката инфанта Маргарита, любимка в кралския двор, вече е рисувана от Веласкес. Бъдещата императрица е само на пет години, когато позира за “Менините”. В тази картина тя е заобиколена от своите придворни - менини, също твърде млади госпожички. Сякаш желанието да изрази по-контрастно очарованието на инфантата Маргарита е накарало Веласкес да изрисува в същата застинала поза и тежкото, некрасиво лице на джуджето Мария Барбола.

 

 

Художникът ни въвежда по сложен и изкусен начин в една игра на възприятия и отношения в портрета. Той изобразява себе си вляво, рисуващ върху огромното платно неясно кого. Едва ли ще да е инфантата, след като е застанал зад нея. Отговорът е може би в огледалото в дъното на стаята. То отразява краля и кралицата, които би трябвало да са в стаята и да му позират. Поставяйки себе си в един отместен вляво център, Веласкес обръща всички правила и на портретното изкуство, и на ролята и положението на художника. На малцина е разрешена такава интимна аудиенция с кралското семейство. Някои специалисти, съдейки по размера на платното пред маестрото, са на мнение, че Веласкес изобразява себе си в процеса на рисуването на “Менините” и така виждаме едновременно лицето и гърба на платното. Спираме вниманието си върху дългите четки. Техниката на Веласкес, при която подробностите в картината идват на фокус само от определено разстояние, изисква по-особена дължина на четките. Това дава възможност на художника по-добре да преценява (без излишно да се отдалечава), въздействието на творбата си. На стената отзад са закачени картините “Палас и Арахна” на Рубенс и “Сватбата на Арнолфини” на Ван Ейк (която по това време също е част от кралската колекциия). Филип ІV и кралицата като че ли току-що отдръпват завесата и пристъпват в стаята. Иначе казано, те стоят на мястото на зрителя. Изобразена е голяма част от тавана, което илюзорно увеличава пространството. Играта на светлини и сенки по страничната стена също усилва илюзията за пространство. Има и други източници на светлина, които оформят сенките - полуотворената врата и мястото, където би трябвало да е застанала кралската двойка или където естествено заставаме ние - зрителите. Това е всъщност мястото извън картината, тъй като огледалният образ на задната стена ги представя във фронтална поза. Мъжът на стъпалата в дъното на стаята е Хосе Нието, камерхерът на кралицата. Той управлява кралското домакинство. Силуетът му е в близост до огледалото и затваря пространството. Едната от менините поднася на инфантата каничка върху златен поднос, а другата е застинала в очакване на заповеди. А малката инфанта може би е имала за задача просто да развлича родителите си по време на отегчителния сеанс.

Веласкес необикновено точно улавя характера на моделите в портретите си. Виждаме очарователната детска уязвимост на малката госпожичка, въпреки аристократичното ѝ възпитание. Монахиня и свещеник разговарят в сянката. Тяхното присъствие напомня, че Испания е най-ревностната католическа страна в Европа по онова време. Веласкес носи кръста на ордена на свети Яго, който му е присъден три години след като картината е завършена. Кралят сам съветва художника да дорисува кръста, чието присъждане е осъществяване на най-високите амбиции на един придворен. Самият Филип ІV е голям ценител и покровител на изкуството, което е в основата на извънредното благоволение, оказвано на художника. Богато облечен, рисуващ себе си като придворен при един изключително строг дворцов етикет, Веласкес е наклонил назад глава и съсредоточено оглежда обекта на своя труд. Не се разсейва от присъствието на инфантата и малката й свита. Задрямалото куче е показател за един доста дълго продължаващ сеанс. Дворцовият шут Николасито закачливо подбутва с краче големия дремещ мастиф. Тази подробност създава усещане за спонтанност в картината Поради разчупването на най-предния план зрителят се чувства въвлечен в действието.

Друго тълкуване предлага да допуснем, че върху платното се рисува същия сюжет и се изобразяват същите фигури, които виждаме на картината, т. е. инфантата и нейните придворни дами. Кралската двойка влиза в залата по време на работа. Някои от присъстващите вече са забелязали посетителите, например менината вдясно, която се готви да направи реверанс на владетелите. Камерхерът вече е отворил вратата и отдъръпнал завесата, за да изпрати кралската двойка.

Тази версия също се оспорва от някои специалисти с доста сериозни доводи. Мартин Варнке казва: ”Въпросите, които досега най-много са занимавали тълкувателите, изхождат от предположението, че тук имаме “нова концепция за изкуство на мигновението”, гениално предугаждане на моменталната фотографска снимка. За да проумеят цялата изтънченост на подобен замисъл, изследователите охотно влизат в картината и заемат място сред портретуваните. Но може би по-правилно е да си останем пред картината и да видим в нея не толкова непосредствено скрепяване на нещо действително случило се, колкото резултат от художествено претворяване на опита по умозрителен път.”

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Чудатият Хенри VIII

    Какво не знаем за втория крал на Англия от династията Тюдор, коронован на същата дата, в която британците направиха най-важния си политически избор