Вторник, 19 Октомври 2021
Изгубената битка за изкуството

Изгубената битка за изкуството

Изследователския проект на Красимир Илиев ще продължи до 26 май

 

Ако сте живяли в други времена, в друга България, вероятно изложбата няма да ви впечатли. Но ако сте живяли тук, идете и вижте. Ако някой реши да си спомни режима, в който живяхме преди 1989-а, то той със сигурност ще разбере смисъла и целта на тази изложба. „Формите на съпротива 1944-1985” в този случай не само ще му бъдат интересни, ще го накарат да преосмисли днешния живот.  Държавата, страха, хората, имагинерното Горе, изкуството в своята ниша, тихият шум на доносите – всичко, което определяше живота в тези години, може да се види в този проект. Освен платна, скулптури и карикатури, изложбата съдържа и много текстове, и документи от архивите на Държавна сигурност,  които поясняват историите, скрити зад произведенията. Могат да се разгледат части от милиционерски протоколи, досиета на известни творци, разсекретени доноси и свидетелски показания. Показани са и картини, които в определени периоди не е било възможно да бъдат изложени, защото не съответствали на партийната линия. В тази група попадат дори картини на Владимир Димитров-Майстора.

Още в първите дни след 9 септември 1944 г. част от най-популярните художници са арестувани. Повечето от останалите се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт - всеки по свои причини, най - често наивни или меркантилни. Фактите свидетелстват – има личности, които остават верни на себе си, които отказват да се приобщават и да се вписват в обществото.  Директивата в тези години е строга – има определени норми и критерии за това, какво и как трябва да се рисува. Тези, които не спазват директивата, понасят последствията – обречени са на забрава, депортирани,

Както са различни житейските съдби, така различни са и формите на съпротива –  някои  избират неучастието в художествения и обществения живот на Борис Денев и Иван Георгиев – Рембранда; други предпочитат бягството зад граница на Христо Явашев и Любомир Далчев. Най-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е Генко Генков, който рисува като луд и псува на висок глас. Има и щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Димитър Казаков.

Изложбата е изследователски проект на изкуствоведа Красимир Илиев, който разглежда историческите и художествените процеси по времето на комунизма и опитите за съпротива на някои от българските художници срещу Системата и догмите на социалистическия реализъм. Изложбата може да се види до 26 май в СГХГ. Придружена е с каталог, дискусии за историческия период и неговото отражение в художествената практика в областта на изобразителното изкуство, литературата, киното. 

 

Илиана Николова,

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)