Четвъртък, 30 Юни 2022
Явор Гърдев: Предсмъртното селфи е най-големият психологически парадокс

Явор Гърдев: Предсмъртното селфи е най-големият психологически парадокс

След експеримента „Квартет”, съчетал театър и кино в НДК, режисьорът се впусна в руска филмова фантастика за манипулирането на общественото мнение чрез тв риалити игри

 

Миналата година името на Явор Гърдев беше почти непрекъснато в културните новини у нас. След впечатляващите си постановки „Хамлет”, „Ръкомахане в Спокан” и „Нощна пеперуда”, обрали овации и награди през предишните сезони, той направи три нови постановки – „Жана” (също в НТ) и „Квартет” и „Чайка” в НДК. С последните две режисьорът тотално раздели мнението на критиката на „осанна” и „разпни го”, но пък успя да докаже на себе си и на неизменните му почитатели, че е вечният провокатор. И точно когато започнахме да се питаме „абе, няма ли Явор Гърдев да направи нещо ново в театъра”, се оказа, че той наистина се занимава с ново, но… в киното. Осем години след премиерата на "Дзифт".

За изненада на всички, театралът, който с екранния си дебют накара и най-опитните кинаджии у нас да погледнат сериозно на таланта му, в момента завършва втория си филм. След дълга пауза с един отказан български проект („Цинкограф”) и един отложен американски („Тезей”), Гърдев е на път да завърши… руски психотрилър с млади руски актьори. Снима го през лятото в Малта, а после продължава в Москва.

В екипа му е още един талантлив българин – художникът Владимир Тодоров (създал концептуалните рисунки за филми като „Полярен експрес”, „Коледна песен”, „Хари Потър”, „Алиса в страната на чудесата”). Трябваше да се досетим, че след съвместния им експеримент „Квартет”, който съчета театър и кино, ще последва нов. И той не закъсня. Филмът се казва „Икария”, в момента се довършва, но кога ще го видим в България – засега не знаем. Но от интервю, публикувано в руски сайт, разбираме подробности за проекта.

Кадър от филма "Икария", който в момента се довършва от режисьора Явор Гърдев в Русия

„Икария” е антиутопия, разказваща за телевизионно шоу, в което 12 доброволци се борят за вечен живот. Действието се развива в недалечното бъдеще. Според сюжета през 2027 г. медицинска корпорация прави успешни опити за присаждане на човешки глави. Рекламира дейността си чрез тв игра, в която се канят млади, екстремно настроени хора. Правилата са прости: губещите умират и стават донори чрез телата си, а победителите получават правото за трансплантация, когато решат, че имат нужда от нея. Участниците са събрани на един остров и всеки от тях има лична причина да поеме риска…

Ето какво още разказва режисьорът Явор Гърдев пред журналистите Елизавета Окулова и Виктория Раевская от „КиноПоиск”:

- Как попаднахте в проекта „Икария”, г-н Гърдев?

- Всичко започна от едно телефонно обаждане. Предложиха ми да разработя идея, която ми се стори интересна. Проектът имаше друго заглавие и в него трябваше да се разказва за съвсем различно нещо. Но след няколко месеца той се превърна в „Икария”. В продължение на една година заедно с драматурга Сергей Калужанов писахме сценария. А първите визуални концепции разработихме с художника Владимир Тодоров, който работи по холивудски проекти и се занимава с концептуален дизайн.

- Винаги е интересно как една първоначална идея от няколко реда се развива и се превръща в сценарий? Как го правите?

- Необходима ми е тема, която да ме провокира интелектуално и морално. Бързо губя интерес към неща, ако те не са достатъчно интересни и провокативни. В нашата антиутопия „Икария” разработваме темата за безсмъртието в буквален, а не в преносен смисъл. Идеята за безсмъртието отдавна съществува в човешката култура. Тя винаги привлича вниманието, именно защото е провокативна. Бях завладян от идеята, че в близко бъдеще безсмъртието може да се превърне в реалност, както и от възможността да изследвам последствията, които може да провокира подобна промяна в обществото.

Момент от снимките, направени през лятото в Малта 

- По-трудно ли е да се разсъждава във формата „ако”, предполагайки не реалността, а близкото бъдеще?

- Ние създавахме т.нар. остранена реалност (философът Виктор Шкловски използва думата „остранение”, за да означи и похватите, и техния ефект, и текста, и ставащото в ума, бел.ред). Тоест ние измисляхме въображаем свят, стилизиран, но много приличащ на настоящия. В началото този свят трябваше да се случва във въображението на художествено ниво, а след това ние убедително да го защитим – ето това е най-трудната част от работата ни. Защото ако в киното има някаква доза реализъм, то ти, познавайки реалността, можеш да работиш с нея.

В дадения случай няма реалност, има единствено някаква идея. А драматургът, режисьорът, художниците трябва да си представят как тази идея може да се въплъти в света след десет години. При това ние се интересуваме преди всичко от човека, а не от битовата фактура на бъдещето. „Икария” не е филм за бъдещето, а за безсмъртието. Затова беше много интересно, че нашата тема попадна в контекста на събитията.

Както знаем, вече съществува проект за трансплантация на човешка глава. Говори се, че първата операция ще бъде направена през 2017 г. И ето, ние си представихме, че след десет години процесът по донорство на тела ще се превърне в индустрия. От тази тема, която на пръв поглед изглежда чисто жанрова, от типа зомби филм, израсна нашият сюжет. Само че не в зомби филм, а в психологически трилър.

Снимките, изискващи интериорни решения, са направени в Москва

- Още малко подробности от сюжета?

- Действието се развива 10 години след първата трансплантация на човешка глава. През 2027 г. богатите и влиятелни хора виждат в подобна операция възможност да доживеят времето, когато безсмъртието ще стане реалност. Впрочем, вече съществува практика за замразяване на тела на наши съвременници дотогава, докато не бъде открита технология за вечен живот. А мен наистина ме интересува това преследване на безсмъртието. Героите от нашия филм не доживяват времето, в което човешко съзнание ще може да се присажда в машина, но трансплантацията на глава им дава няколко години повече живот…

Знаете ли, ние не правим криминален филм за процъфтяваща незаконна търговия с човешки тела, а драма за манипулирането на общественото мнение чрез средствата на една телевизионна игра. И темата за трансплантацията, разбира се, разделя обществото така, както го разделя всяка друга нравствена дилема, напр. евтаназията

- Героите ви са участници в риалити шоу – защо избрахте именно този формат?

- Джон де Мол, авторът на риалити формата „Биг брадър” и на много други популярни тв шоу програми, смята, че ако сега обяви кастинг за проект, в който ще оживее само един човек, а останалите участници ще умрат, няма да липсват кандидати. Ще има хора, готови да се впуснат в подобно приключение. И това доброволно обезценяване на човешкия живот на мен ми се струва доста страшно. Основният въпрос в „Икария” е: Какво кара хората да рискуват, да жертват живота си заради някаква игра? И това изобщо не е фикция. Оказва се, че в зрялата медийна епоха нарцисизмът достига такива висоти, че е преодолима дори летвата между живота и смъртта. За да блесне на тв екрана, за да осъществи своя личен пърформанс, човек е готов да премине дори тази граница. Гордостта от предсмъртното селфи според мен е най-големият психологически парадокс.

- Участниците в шоуто са 12. Вероятно давате 12 отговора на въпроса какво кара хората да рискуват живота си заради участие в една тв игра?

- Точно така. Интересува ни що за дяволска дузина са тези хора, какви са те. Освен тях има още две двойки – организаторите на играта Казимир и Аглая, и нашите протагонисти Антон и София, които не са имали желание да участват в шоуто, но по някаква причина се озовават на острова. В тази драматургична рамка изградихме сценария, създавайки въображаема общност, която проявява черти на съвременното ни общество.

- Консултирали сте се с футуролози – какво ви разказаха те?

- Не само с футуролози, а и с генетици, лекари, авиоинструктори – все пак във филма се използват летателни машини. Даже има абсолютно измислен летателен апарат, но той съществува само в CGI (компютърно генерирано изображение, б.ред.). Това е специална летяща тв станция, чрез която се снима тв шоуто и се монтира онлайн.

- А какво ново разбрахте за бъдещето?

- Футуролозите твърдят, че много скоро някои професии, все още много популярни, няма да съществуват. Например професионалните шофьори. Но тези подробности за мен са все пак просто информация за сравнение. Те нямат пряко отношение към нашия филм. Да, наистина всички возила в него са безпилотни, но това е незначителна подробност. Не предлагаме много информация за бита, примерно каква тенджера има героят. В този смисъл бихме търсили универсална тенджера, чиято форма е съществувала в миналото, съществува в настоящето и ще съществува в бъдещето. И дори да е електронна, тя си остава тенджера.

Примерът, разбира се, не е най-адекватният, тъй като в „Икария” няма никакви тенджери, но когато ни се налагаше да работим с конкретни предмети, ние държахме на чистата форма, на универсалността на дизайна, благодарение на която обектът може да бъде едновременно исторически и футуристичен. Винтидж, който оставя усещане за безвремие. Например, съществуват съвременни коли, чиято форма е измислена през 60-те години, но тя е актуална през 2016-а и се използва в най-новите модели. Неща извън времето, които се отнасят не само за нашата действителност, но и до миналото, и до бъдещето. Осезаемата реалност в „Икария” се създава именно с подобни неща.

- Вероятно всичко това ви е било интересно най-вече от гледна точка на технологиите?

- По-скоро от гледна точка на идеите, които движат технологиите, защото технологиите не се развиват сами, те винаги обслужват нещо. Трябва да има идея, която те биха обслужвали. Необходимостта и пригодността формират технологиите.

Режисьорът Явор Гърдев по време на снимките на "Икария" в Москва

- Обществото обаче не винаги само моделира своите желания. По-скоро говорим за натрапен от рекламите начин на живот. Тоест желанията се раждат изкуствено.

- Така е. Има такава тенденция и това е принцип в културното развитие: всичко става по-сложно и по-комплексно. Някой в късната римска епоха измисля нещо просто, което наистина ни е нужно, но през XXI век това просто нещо се превръща от дизайнерите в произведение на изкуството. Тоест бокалът за вино винаги е съществувал, но днес той вече не е същият. Най-обикновен предмет, но изработката е различна.

- Излиза, че можем да оправдаем безкрайното потребление с естетика?

- Самото потребление става все по-естетично. Вижте, аз искам да пия вино, но няма да го пия от неподходяща чаша, макар всъщност чаша изобщо да не ми е нужна при наличието на собствената ми шепа. Но културата не ни позволява да пием вино от шепи. Не ни е нужна някаква чаша, а подходяща чаша. Без украса и с изчистена форма, но точно тази чаша…

Според множество публикации в различни руски медии "Икария" е сред най-очакваните заглавия на 2016 г. Филмът трябва да бъде готов до края на годината.

Източник на снимките kino-teatr.ru; kinopoisk.ru

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)