Испанският художник и скулптор се занимава с живопис, керамика, колажи, графика. Той е изключително продуктивен. Неговото творчество преминава през много и различни периоди. Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX-ти век.
Пабло Пикасо
Роден в Малага с името Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо, той просто остава в историята на световната култура и изкуство с първото и последното име от тази по испански дълга поредица от имена.
“Госпожиците от Авиньон”
“Синята стая”
“Целувката”
“Жена, седнала в градината”
След него вратата на творчеството му е затворена завинаги. Можем само да му се възхищаваме или да не го харесваме, да му подражаваме или да се опитваме да го надскочим, но няма как да не го признаваме и да не отдаваме почит на Големия, който сам казва за себе си:
„Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.”
И още:
Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.
Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.
Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.
Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!
Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.
За да рисуваш, ти трябва да затвориш очи и да пееш.
Искам да живея като беден човек с пари.
Няма нищо по-лошо от великолепно начало.
Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.
Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?
Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.
Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.
Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.
Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.
Вкусът – това е враг на творчеството.
Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.
Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.
Всички се опитват да разберат живописта.Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?
Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.
Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.
Когато нямам повече синьо, слагам червено.
Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.
40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.
Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.
Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.
Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?
Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.
Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.
Дайте ми музей, и аз ще го запълня.
Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?
Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.
На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.
Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.
Аз не търся, аз намирам.
AFISH.BG
