НЕДЕЛЯ
Не бях виждал много отдавна – една майка бие детето си…
Медея, Касандра-пророчица, Венера Милоска, Голата Маха…
Крещи, нанася тежки удари, танцува с отмъстителни токчета,
размазвайки жълтото мозъче на изтървания сладолед.
Да го оближеш!
Да го оближеш!
Детето се блъска –
механична играчка в ръцете й,
свива се като бръмбар под крилете си,
смалява се и само очите му
стават големи като очи.
Надзирателката – упоена от власт,
майката бие целия свят по очите.
Упоена от власт…
Упоена от власт…
Спри се, жена!
Петрарка е писал за теб!
Ренесанси направихме от твоето тяло,
животно такова!
Движението беше регулирано.
Пешеходците пресичаха правилно.
Беше неделя – пееше църковният хор.
Поетите пишеха срещу някакъв
латиноамерикански диктатор… Това
ставаше точно между Народното събрание,
Академията на науките и храма паметник
„Александър Невски“, в София, столица
на Народна република България.
© Иван Радоев, „Ракия за Бога”
AFISH.BG
