Той завършва живопис във ВИИИ „Николай Павлович” през 1960 г. в класа на Ненко Балкански. Считан е още от началото на творческия си път за невероятен майстор в съчетаването на цветовете. Картините му пробиват „Желязната завеса” и той става известен в Италия чрез своите изложби още през 70-те години на миналия век, участва в изложби във Великобритания, Франция, Русия.
“Материя и време”
Единственият български художник, който е записан в Американската енциклопедия на модерното изкуство. Музеят на Ватикана предявява желание да закупи негови платна, но властта през 70-те отказва с аргумента, че картините на българския художник за нацинално богаство.
“Композиция”
След 1980 г. Вукадинов доброволно приема своеобразно отшелничество по отношение на своите платна – отказва да ги излага публично и да ги предоставя за продан, но това не значи, че захвърля четката и палитрата.
“Риба”
За него проф. Аксиния Джурова дава седната оценка: „Самотник е може би най-точното определение за Иван Вукадинов, макар че ако трябва да оценим изкуството му с импулсите, които той даде на редица художници в България, и невъзможността да се направи актуален прочит на художествените процеси в страната след втората половина на XX и първите десетилетия на XXI век, без да се вземе предвид неговото изкуство, това определение не е най-точното.
“Ивановден |||”
Това, което последва след 1965 г., бе натрупването на знания и усъвършенстване на техниката на живописване. След всяка негова работа Иван Вукадинов оставя усещането у нас, че той живее буквално извън своето време, извън всякакъв шум на деня. Така материята и времето, вечният диалог между тях, са залегнали в основата на човешкото битие. Със строгостта на стила, с дълбоката цветна тоналност, с особеното сияние в картините и меланхолията, която те излъчват, Иван Вукадинов наистина създава своя неподражаем стил.”
Картина на корицата: Портрет на Иван Вукадинов от Николай Янакиев
AFISH.BG
