• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Новини

Христо Ботев – великанът на българския дух

afish by afish
6 January 2022
in Новини
0
Христо Ботев – великанът на българския дух
0
SHARES
35
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят”, завещава на поколенията великият поет.

Христо Ботев е един от символите на нашето Отечество. Поет и революционер, ревностен пазител и създател на националните идеи, той остава сред най-ярките личности на България. Идва на бял свят на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Детето, родено навръх Коледа (по стар стил), се възприема от родителите си като истински малък Спасител.

 

Най-известната фотография на Ботев, правена в ателието на Тома Хитров, май 1875-а

Идеолог и подбудител на революцията, поет и публицист, Ботев оставя своя отпечатък в дългата поредица национални герои. А поезията му разтърсва. Едва ли има българин, който да не знае неговите изпълнени със страст и бунтовен дух произведения: „Майце си”, „Борба”, „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „В механата”, „Моята молитва”, „До моето първо либе”. Тези двайсет стихотворения са се превърнали в символ на българската възрожденска литература, наред с творбите на Вазов и Каравелов.

Димитър Гюдженов, “Слизането на Ботевата чета при Козлодуй”, 1975 г.

Някак традиционно, когато говорим за Ботев, на първи план излиза неговата саможертва в името на свободата. Човекът, синът, любящият мъж, бащата – и това е Христо Ботев.

Лични вещи на поета се пазят в къщата-музей в Калофер

Затова припомняме неговото „Прощално писмо“, написано на 17 май 1876 година, когато знае, че отива на сигурна гибел. Както пише по-късно Захарий Стоянов: „И в това последно писмо Ботев е ударил печата на своята горещо любяща душа.“

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Христа

17 мая 1876

„Радецки“

[На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]:

Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.“

Христо Ботев и братята му – Стефан, Кирил и Боян, последната снимка на революционера, 1876 г.

Неговата балада „Хаджи Димитър“ знае всеки българин и винаги си припомняме, че „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“

 

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз рабска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа,

и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, засмена!

“Кажи ми, сестро, де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!”

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

 

Челна снимка: Портрет на Христо Ботев, нарисуван от Димитър Гюдженов през 1949 г. 

AFISH.BG

 

Tags: прощално писмохаджи димитърхристо ботев
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist