Всички ателиета в Софийската опера в момента са увлечени от изкуството на танца. Художници, шивачи, гримьори и сценични работници буквално свещенодействат върху визията за героите от два балета по музика на Игор Стравински. Както „Афиш.бг” вече писа, на 14, 15 и 16 октомври са премиерните представления на едноактните „Жар птица” и „Петрушка” в общ спектакъл, с който ще бъде открит новият творчески сезон на националната трупа. Ангажирани са всички танцьори (и солистите, и ансамбълът, и репетиторите) от националния ни балет и оркестрантите под диригентството на Григор Паликаров. А „шефът” на очакваното пищно балетно събитие е руският хореограф Андрис Лиепа.
След първоначалните репетиции преди лятната ваканция, от няколко седмици той отново е в София и по цял ден репетира с българските балетисти. Солистите Марта Петкова, Катерина Петрова, Никола Хаджитанев и Цецо Иванов го гледат като танцов гуру и не могат да се нахвалят с изтощителната, но спокойна работна атмосфера, която им осигурява световноизвестният хореограф.
Андрис Лиепа (вляво) по време на репетициите за “Жар птица” и “Петрушка” в Софийската опера
Андрис Лиепа е солист, режисьор и продуцент, художествен ръководител и главен балетмайстор на театъра на „Кремълския балет”. Отличен е със званието „Народен артист на Русия”, основател е на благотворителния фонд на името на неговия баща – Марис Лиепа, един от най-известните руски хореографи от близкото минало. Още след като завършва висшето си образование, Андрис е приет за солист на балета на Болшой театър. За осем години работа в най-престижната руска трупа той изпълнява всички солови партии от класическия балетен репертоар.
От 2010 г. Андрис Лиепа е член на Патриаршеския съвет по култура към Руската православна църква. А „Жар птица” и „Петрушка” са се превърнали в негова творческа кауза. Той възражда балетите с оригиналната хореография на Михаил Фокин около век след появата им за пръв път на сцена. Съвременната им премиера се състои на 26 май 1994 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург, а спектаклите се играят на редица сцени зад граница.
В навечерието на българската им премиера Андрис Лиепа отдели половин час за среща с журналисти. Той твърди, че в София се чувства като у дома си. В началото на 80-те, в продължение на две години неговият баща е работил с трупата на Софийската опера. Марис поставя тук “Спящата красавица” и “Видението на розата”, а Андрис дебютира на същата сцена в “Лешникотрошачката” през 1987-а. Според него танцьорите от националния ни балет са невероятни, на световно равнище и за рекордно кратко време се справят успешно с изключително трудната постановка.
„Артистът е като диамант – колкото повече работиш с него, толкова повече цената му расте – казва руският хореограф. – А „Жар птица” и „Петрушка” са балети, в които артистите израстват още повече.”
Ето какво още споделя Андрис Лиепа за работата си и за двата едноактни балета, обединени в общ премиерен спектакъл:
„Това са уникални балети, създадени преди повече от 100 години. Удивителното е, че и до днес продължават да са актуални. Със същите костюми, декори и хореография, създадени за оригиналните им премиери в Париж през 1910-1911 г. Дълго време те не са показвани в Русия, защото Фокин, Дягилев и всички участници в прочутите Руски сезони са останали да живеят зад граница. Затова заглавията не са включвани в репертоара на Мариинския театър чак до 90-те години на ХХ век.”
Всичко в сегашната постановка на двата балета – от костюмите и сценографията до танците, повтаря 1:1 оригиналните спектакли от началото на миналия век.
„През 1992 г. реших да възстановя тези спектакли. Посетих Библиотека „Луначарски” и открих, че през 1957 г. синът на Михаил Фокин, Виталий, изпраща в Русия два грамадни сандъка със записки на баща му. Днес те се съхраняват именно там. Сред тях има разпечатки и рисунки на позите от „Жар птица”, както и на отделните връзки в постановката. Бях първият, който вижда това близо 50 години след пристигането на архива в Москва. Никой до този момент дори не подозираше за съществуването му.”
„За възстановяването на двата балета много ми помогна и внучката на Михаил Фокин, Изабел, с която се запознах в Ню Йорк. Преди това моят баща, Марис, се е познавал с Виталий Фокин. Той пренася в Ню Йорк „Видението на розата”, а синът, самият той балетен артист, до края на живота си се занимава с предаване на наследството на своя баща.”
„Двата балета са представяни в Дрезден, Рим, Марсилия, Минск, Рига, Тбилиси, Флоренция. Отначало поставяхме заедно „Шехеразада” и „Жар птица”, по-късно ги комбинирахме с „Петрушка”. София е деветият град извън Русия, в който показваме заедно двата шедьовъра на Стравински. Декорът и костюмите в тази постановка са изключителни. Вашите ателиета направиха буквално невъзможното, за да постигнат това. Със сценографа Анатолий Нежний работим заедно от 1992 г., той е изключителен художник. Направи отлична възстановка по ескизите – размери, материал, цвят.”
„Много съм щастлив, че балетната ви трупа работи с такъв ентусиазъм, независимо от старинната хореография. Тя е на повече от 100 години, но удивителното е, че след Нижински и Корсавина в тези спектакли ролята на Петрушка е играна от Нуреев, Баришников, Василиев – топ артисти, които са искали да се докоснат до нещо, правено Фокин и Дягилев по музиката на Стравински. Всеки е смятал за щастие да участва в тези спектакли.”
Премиерните представления на “Жар птица” и “Петрушка” са н 14, 15 и 16 октомври в Софийската опера
„Зрителите, които дойдат на премиерата на „Петрушка” и „Жар птица”, веднага ще се потопят в атмосферата на Руските сезони в Париж. Много е говорено за тях, но е трудно да се разберат като феномен. Те се състоят във френската столица от 1899-а до 1929 г., до смъртта на Дягилев. Имало е прекъсване само през 1914-1916 заради Първата световна война… И сега обаче двата балета се гледат с интерес. Колко трябва да си изпреварил времето, за да си актуален след толкова много години!”
„За първи път танцувах в Софийската опера през 1987 г., на премиерата на „Лешникотрошачката” с постановчик Юрий Григорович. Много обичам София и България. Като православен християнин съм обикалял по манастири в Гърция и в България. Показвали сме „Петрушка” в Руския културен център. Първото нещо, което направих след пристигането си и този път, бе да посетя катедралата „Св. Александър Невски” и храмовете наоколо. Всеки път идвам тук с огромно удоволствие и съм щастлив. София ми напомня отчасти за стара Рига, отчасти за Виена, Париж. Удивителен град, който е съхранил много неща от историята.”
На срещата с журналистите беше и директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов. На финала маестрото, поставил изключително трудната Вагнерова тетралогия “Пръстенът на нибелунга”, се пошегува: “Никой не вярваше, че български певци могат да пеят Вагнер, но ние го направихме. Сега балетистите ни правят същото с трудната музика на Стравински.”
На заглавната снимка – Андрис Лиепа, който приема София като свой втори дом. Снимки – Софийска опера
Виолета Цветкова, AFISH.BG
