Едно ми е широко на душата, че даже и широко около врата ми става, наблюдавайки мимоходом потока информация от началото на новата година. Ма то една добронамереност и даже доброжелателност се е разляла из родното фейсбукпространство, както всяка нова година, впрочем. Шарено е, пъстро е, топло е, споделено е, направо си имаш усещането за невиртуална близост със себеподобните. Социалната мрежа свети като празнична гирлянда и бъдещето ти се вижда светло и ясно. Обаче тук-там лампичките почват да дават на късо, гърмят не като фойерверки, а с мрачната мълва, че ако не копираш съобщението, дето „от утре” (пет дни подред!) всичките ти публикации, словесни, безсловесни, емотиконски, снимкови и картинкови, ще станат, Боже опази, публични. И се започва късо по веригата, нарояват се споделените предупреждения, една геометрична прогресия гаси празничните светлинки и те започват да светкат в червено предупредително. И гневно. Как така? С какво право? Ами канал 13 е съобщил официално за посегателството върху личната ни фейсбук неприкосновеност! )Малей, канал 13 е почти толкова плашещо и достоверно като пряк репортаж на Канал 3 от неговата зора с „Асене, върни малко!”) Това е в нарушение на Римския статут! Никой не си дава труда да види какъв е и защо Римски, никой не мисли какво значи публикациите да станат публични и че това звучи като „Тук операциите се правят оперативно”, но относно последното, не е задължително да сте чели Дина Рубина. Задължително би било като сте си създавали профил в социалната мрежа, да се запознаете с условията й на поверителност, с правата и задълженията си при нейното използване. Но мълвата, дето на фейсбукарски език спокойно можем да нарече спам, не пита, тя си върви, че даже и доста хора не се замислят, а просто придвижват курсура, без да търсят кусури на информацията и й дават зелена улица за по нататък. Не упреквам никого. Когато станах член на това виртуално общество, и аз съм яла същата попара. Копирах, споделих, добри хора коментираха, че е спам, който върви, откакто фейсбук светува, взех си бележка, защото се убедих, размишлявайки, колко всъщност е смешно подобно предупреждение. Както и другото – че „мрежата” става платена. Пак „от утре” месеци наред, или от определена дата, пак безсрочно за копиране и споделяне. Кой се уловил, уловил се. Пари за измамени камилчета не искат. Аз към всемирните конспирации съм скептична, но че ФБ е мрежа за ловене на потенциални потребители на стоки и услуги от всякакъв характер – спор няма. Лайкнете някоя реклама и тя ще се появява регулярно в потока ви. Може и да се хванете на въдицата. Аз така се зарибих сама да си купувам употребявани книги по 1 – 3 лв. от един сайт. Чудни неща си намерих, като „Вещите” на Жак Перек, целия Ъруин Шоу, не баш целия, че имаше книги, които съм си купувала, но си попълних колекцията, и още заглавия, със старите хубави преводи. Защото се изприщвам, когато още първото изречение е „Срещата им беше на гроба на Наполеон”. Пише „Превод от английски”, ама става ясно, че от английски го е превел руски преводач, а родният – от него. То обаче е бял кахър, в сравнение с фрази от рода на „по време на холокоста на холерната епидемия в Париж” и „радикалното отравяне на питейната вода”, всичко това в книга за нежната, скандална и изпепеляваща любов между Жорж Санд и Фредерик Шопен. Но да се върнем при нашите овни, понеже сме на френска вълна. За зарибяването. Поддаваме се и това е една от въдиците, от чийто улов ФБ се интересува. За собствените ни снимки и лично творчество, никой, освен родните плагиати и папараци не го е еня. Е, и може би някой таен обожател или трима злостни недоборожелатели. Обаче, която мома се е хванала на хорото, ще я щипят. Който се страхува от мечки, да не ходи в гората. Хайде холан, всяко чудо за три дни, ще се повтори чак догодина. И пак ще има кой да го лепва на стената си с презумпцията „за всеки случай”. Фейсбук е като живота – радост и тъга, любов и омраза, знаене на мястото си и избиване на комплекси, ценности и спам, спам, спам. Хей, поле на изява широко, хей старо и младо-зелено с истински и фалшиви профили, със собствените си имена и снимки или с никове и ликове на красавици и зверове, колко мъки знаеш, колко тайни криеш? Кой се интересува от друго, защото „безплатно е и винаги ще бъде”, освен от потребителските ти възможности и евентуалните спящи клетки на криминален контингент, да не дава Господ? Та чукай на дърво и щракайки по клавиатурата, дерзай към светли бъднини, хей, фейсбук, ти роден наш!
Маргарита Петкова
AFISH.BG
